— Чу ли някой да говори?
— Да — потвърди тя. — Бяха поясни. Натам биеш, нали?
— Това е едно от нещата. Можеш ли да си спомниш какво казаха?
— Нарекоха ме с някои отвратителни имена — отвърна Моника. — Споменаха нещо за спусък. Не бях в състояние да разбера всичко.
— Поясният креолски понякога трудно се разбира.
— Освен това бях упоена и жертва на похищение — отбеляза Моника. Гласът ѝ се втвърди. Фред вдигна умиротворително ръце.
— Не съм искал да те обидя — каза той. — Помниш ли нещо конкретно, което…
— Става дума за липсващите колонизаторски кораби, нали?
— Рано е да се каже — отвърна Фред, после призна неохотно, — но това определено е една от възможностите.
— Значи е дело на СВП. Само че ти не си знаел.
— Не потвърждавам и не отричам нищо, поне за момента.
— Тогава аз също — заяви Моника и скръсти ръце.
— Хей, хей, хей — намеси се Холдън. — Я стига, вие двамата. Всички тук сме на една и съща страна, нали?
— Не и без условия — изтъкна Моника.
Челюстта на Фред се стегна.
— Току-що ти спасихме живота.
— За което ви благодаря — рече тя. — Искам да ме включите в разследването. Без ограничения. Извънредни интервюта с вас двамата. От моя страна ще получите всичко, с което разполагам за колонизаторските кораби и отвличането ми. Даже нещата, които не съм казала на Холдън. И своевременно предупреждение, преди да оглася публично каквато и да е част от това.
— Я чакай малко — обади се Холдън. — Има неща, които не си ми казала?
— Искам да одобрявам всичко, преди да излезе в ефир — заяви Фред.
— Никакъв шанс — поклати глава Моника. — А вие имате нужда от мен.
— Тогава да одобрявам нещата, свързани със сигурността и безопасността — продължи пазарлъка Фред. — И две седмици преднина.
Очите на Моника блестяха алчно. Холдън бе прекарал с нея седмици по време на първото им пътуване до Пръстена и мислеше, че я познава. Тази безпощадност в изражението ѝ го изненада. Фред изглеждаше само развеселен от нея.
— Една седмица преднина и никакво задържане на информация без основателни причини — каза тя и насочи обвинително пръст към Фред. — Доверявам ти се за това.
Фред погледна към Холдън с тънка и невесела усмивка.
— Е, вече имам двама, за които знам, че не работят за другата страна.
Това, което Холдън не знаеше… Не, не е вярно. Това, което Холдън знаеше, но бе недооценил, бе количеството кораби, движещи се през пръстените към огромното множество нови планети. Пълните записи на Моника проследяваха почти петстотинте кораба, направили прехода. Много от тях бяха по-малки дори от „Росинант“ и пътуваха на групи, за да завладеят някой нов, непознат свят или да се присъединят към новоосновани селища на места с имена като Париж, Нови Марс и Фирдеус. Други бяха по-големи — истински колонизаторски кораби, натоварени със същите провизии, с които поколения по-рано човечеството бе потеглило към Луната, Марс и луните на Юпитер.
Първият изчезнал беше „Сигин“. Той представляваше преоборудван водоснабдителен кораб, малко по-нов от „Кентърбъри“. После „Шотландски танцьор“, малък скален скачач, който бе почти изкормен, за да го оборудват с ъпстейнов двигател с три пъти по-голяма мощност, отколкото някога би могъл да използва. „Рабия Балхи“, който Моника му бе показала преди, имаше най-добър запис на прехода си, но не беше първият, нито последният изчезнал. Докато ги прехвърляше, той си отбелязваше вида и характеристиките на всички липсващи кораби, за да ги прати на Алекс. „По Кант“ можеше да е всеки един от тях.
В изчезванията имаше и друго общо. Всички кораби се бяха изпарили в момент на натоварен трафик, когато вниманието на станция Медина е било разделено между пет или шест различни кораба. А после — това бе интересно — пръстенът, през който е минал изчезналият кораб, не показваше скок на радиацията, а прекъсване — момент, в който фоновите нива внезапно се променяха. При останалите преходи нямаше такова нещо. Моника го бе изтълкувала като доказателство за извънземна технология, която прави нещо неразбираемо и зловещо. Но в светлината на това, което знаеха сега, на Холдън му се струваше, че е по-скоро дефект, останал на мястото на подправените данни. Също като подменянето на сандъка, в който бе изнесена Моника, или влизането на похитителите в мъжка тоалетна, от която да не излязат повече, някой трябваше да е скрил връщането на „изчезналите“ кораби през пръстена. Ако имаше подобен дефект в сензорните данни на пръстена, водещ към родната система на човечеството…