А после втори метеорит удари Земята и стана ясно, че това, което първоначално е изглеждало като природна катастрофа, всъщност е атака.
— Свързани са — изрече Холдън. Всяка дума излизаше бавно. Всяка мисъл. Сякаш шокът бе потопил ума му в омекотяващ гел. — Атаката срещу марсианския премиер. Това. Свързани са, нали?
— Не знам. Може би — въздъхна Фред. — Вероятно.
— Ето какво са планирали те. Твоята дисидентска фракция на СВП — каза Холдън. — Кажи ми, че не си знаел. Кажи ми, че не си част от това.
Фред въздъхна пак и се обърна към него. Умората върху лицето му бе безгранична.
— Майната ти.
— Да. Добре. Просто трябваше да попитам. — И миг по-късно възкликна: — Да му се не види!
На екрана снимки на горната част от земната атмосфера показваха удара като рана. Прашният облак се размазваше на запад, докато планетата се въртеше под него. Той щеше да продължи да се разширява, докато покрие цялото северно полукълбо — а може би и повече, — но засега бе само чернота. Умът му продължаваше да не възприема видяното, да го отхвърля. Неговото семейство бе на Земята — майките му и бащите му, и фермата, в която бе израснал. Не се бе връщал твърде дълго, а сега…
Не можа да довърши мисълта.
— Трябва да изпреварим събитията — заговори Фред, колкото на Холдън, толкова и на себе си. — Трябва да…
В единия край на екрана му изскочи искане за връзка и Фред го прие. Едно малко прозорче се изпълни с лицето на Дръмър.
— Сър, имаме проблем — докладва тя. — Един от корабите, които са спрели отвън и чакат да влязат на док, току-що взе на прицел главните двигатели и горния жилищен пръстен.
— Защитата включена ли е?
— Там е проблемът, сър. Виждаме…
Вратата на кабинета се отвори. Тримата, които влязоха, носеха униформи на охраната на станция Тихо. Единият държеше голям сак; другите имаха в ръцете си предмети, които Холдън се помъчи да разпознае. Странни ръчни терминали или нещо като комбинирани инструменти.
Или пистолети.
В дъното на ума му един глас, който звучеше сякаш говори по радиото, каза: „Това е координирана атака из цялата система“, точно когато първата жена стреля. Самият звук приличаше на удар и Фред залитна назад в стола си. Холдън посегна трескаво към собственото си оръжие, ала втората жена вече се бе завъртяла към него. Той се опита да залегне, да се скрие зад бюрото, но двете жени стреляха почти едновременно. Холдън затаи дъх. Нещо го ритна току под ребрата и той не можа да определи дали се е блъснал в ръба на бюрото, или е бил прострелян. Откри бесен огън и мъжът изпусна сака. Главата на първата жена се отметна назад и тя падна на колене. Някой друг също стреляше и му отне известно време, което му се стори като минути, но вероятно бе по-малко от секунда, за да осъзнае, че това е Фред, проснат по гръб зад бюрото и стрелящ между краката си. Холдън нямаше представа откъде Фред е взел пистолета през секундите, изтекли от началото на атаката.
Втората жена завъртя оръжието си към Фред, но Холдън си пое дъх, припомни си как да се цели и я улучи в ребрата. Мъжът избяга през вратата. Холдън го остави и се свлече на пода. По него май нямаше кръв, но той още не бе сигурен дали не е поел някой куршум. Първата жена се надигна с мъка на колене, притиснала окървавена ръка към ухото си. Фред я застреля още веднъж. Тя се строполи. Сякаш насън, Холдън забеляза, че сакът се е отворил. Вътре имаше аварийни скафандри.
Когато Фред извика, гласът му звучеше странно тънък и далечен. Стрелбата почти бе оглушила и двама им.
— Ти си ужасно некадърен телохранител, Холдън, знаеш ли?
— Не съм минал официално обучение — изкрещя Холдън в отговор. Усещаше думите по-мощни в гърлото си, отколкото звучаха в ушите му. Осъзна, че някакъв друг глас вика, но не оттук. От конзолата на бюрото. Дръмър. Той не ѝ отговори и се наведе над Фред. Едната му страна бе покрита с кръв, но Холдън не можеше да види къде е раната.
— Добре ли си? — извика той.
— Тип-топ — изръмжа Фред и се надигна. Трепна, стисна зъби и седна на стола си. На монитора Дръмър пребледня. — Ще трябва да говориш по-високо — каза той. — Тук стана малко шумно. Холдън! Подсигури скапаната врата.
— Врати и ъгли — промърмори Холдън, докато прекрачваше телата. — Винаги врати и ъгли.