— Дръмър! — сопна се Фред. — Докладвай.
За момент звукът от ръчния му терминал бе объркан, после се раздаде гласът на жената, ясен, спокоен и отмерен по начин, който издаваше професионалната версия на дива паника.
— Разбрано. Главното машинно е изключено от врага. Той държи и резервното машинно с група от около двайсет души, добре въоръжени. В момента се намираме в патова ситуация.
— Можете ли да се изтеглите?
— Не и безопасно, сър. Те не могат да мръднат, но и ние също.
— Знаем ли…
Нещо шумно се случи в другия край на връзката и секунда по-късно в коридора екна оглушителен звън. Гарет изруга под нос.
— Първото торпедо ни улучи, сър — докладва Дръмър.
— Пръстена ли?
— Не, сър. Соплото на двигателя. Торпедото, насочено към пръстена, ни улучи преди няколко минути, но не избухна.
— Дребни щастия — промърмори Фред. — Знаем ли с какво са въоръжени бунтовниците?
— Малки автоматични оръжия. Няколко гранати.
— Можеш ли да им спреш въздуха?
— Има ръчен изключвател, но още не мога да отделя хора.
— С мен има електротехник първи клас — съобщи Фред. — Кажи ми къде да го заведа.
— Разбрано. Говорим за достъп на сервизна палуба четири. Контролни уреди Делта-фокстрот-уиски-черта-шест-едно-четири-осем.
— Те имаха скафандри — обади се Холдън. — Онези в кабинета ти. Имаха аварийни скафандри. Спирането на въздуха може да не е от значение.
Дръмър отговори от терминала на Фред.
— Ако трябва, ще ги държим на място, докато им свършат бутилките.
— Добре — каза Фред. — Тръгваме.
— Не спирайте за бира, сър — подхвърли Дръмър и фоновото съскане на връзката секна. Фред нададе тихо, доволно сумтене и се оттласна по коридора.
— Няма да стане — заяви Холдън. — Те ще разберат какво правим и ще срежат някоя преградна стена или нещо такова.
— Знаеш ли разликата между код и шифър, Холдън?
— Какво?
— Код и шифър. При шифъра зашифроваш текста така, че никой да не може да разчете думите на съобщението. При кода изричаш открито думите, но сменяш значението им. Всеки, който има умен компютър и много време, може да разбие шифър. Никой не може да разбие код.
Холдън се оттласна през широк кръстопът, на който се събираха три коридора. За миг станцията се просна пред него по всичките си три оси. Фред и Гарет се носеха отзад, но се оттласнаха по-силно и стигнаха до отсрещния край първи. Фред се обърна наляво и им даде знак да го последват.
— Сервизна палуба четири е в другата посока, сър — каза Гарет.
— Но четиримата от засадата са насам — отвърна Фред. Вече почваше да заваля думите. — Шесто ниво, четиринайсета секция, осми док. Щом стигнем дотам, ще се опитам да подмамя лошите да излязат и ще ги ударим във фланг.
Холдън се замисли за момент.
— Подготвил си цяла система за в случай, че това стане. Ами ако Дръмър беше една от тях?
— Тогава имам други системи, уговорени с Оливър, Чу и Ставрос — каза Фред. — Сигурна, открита комуникация с който ми е останал.
— Хитро — отбеляза Холдън.
— Занимавам се с тия работи от известно време.
Засадата се намираше точно където Фред бе посочил, че ще бъде: трима мъже поясни и една жена с масивното земно телосложение, всички в лека броня, въоръжени с пушки и гранати за борба с безредици. Фред подаде на Гарет късоцевна пушка и му нареди да заеме място в тила, където щеше да е хем полезен, хем в безопасност. Един от мъжете предложи да се погрижи за раната на Фред, но той отказа с махване на ръка.
Близо до дъното на станцията извивката на коридорите бе по-остра, хоризонтът — по-близък. Намираха се на по-малко от десет метра от вратите на резервното машинно и извитата стена им даваше прикритие. Като му дойдеше времето, щеше да се наложи да се приближат още повече.
Ръчният терминал на Холдън завибрира в джоба му. В червена рамка новинарският канал съобщаваше, че трети астероид е ударил Земята. Холдън го изключи. Ако сега си позволеше да мисли за ставащото в останалата част на Слънчевата система, нямаше да може да мисли за онова, което предстоеше да се случи в този коридор. Въпреки това гърлото му бе свито и не можеше да овладее съвсем треперенето на ръцете си. Семейството му беше на Земята. Еймъс беше на Земята. А Алекс беше в един малък кораб недалеч от конвоя на марсианския премиер. И Наоми беше… някъде. Фактът, че не знаеше къде, само влошаваше нещата.