— Само да си добре — промърмори той. — Само да си добре.
— Какво? — попита Фред.
— Нищо. Готов съм.
Фред отвори връзка.
— Дръмър. Спирането на въздуха отпада. Ще трябва да вкараме в действие тежката артилерия. Имам отряд командоси, които забърсах от един бар. В момента идват да ви сменят.
— Разбрано — отвърна Дръмър. На Холдън му се стори, че долавя усмивка в гласа ѝ. — Само че нека побързат. Имаме двама свалени. Не съм сигурна, че можем да издържим още дълго.
— Десет минути — каза Фред и вдигна окървавената си лява ръка в поясния идиом за „Заемете позиция“. Отрядът стисна здраво оръжията си. Холдън направи същото. На хората, заврени в резервното машинно, им отне близо пет минути да решат да опитат пробив.
Вратата се отвори и първите петима-шестима врагове се изсипаха от машинното. Бяха облечени като нормални хора: униформи на сигурността, работни комбинезони, обикновени дрехи, каквито Холдън би могъл да види в някой бар или по коридорите. Те бяха просто хора, жители на Тихо. На Пояса. Заеха позиции, които ги прикриваха от задържащия огън на Дръмър, без да забележат отначало втория отряд. По сигнал на Фред шестимата откриха огън, макар Холдън да съзнаваше, че самият той не се опитва много усърдно да улучи някого. Втора вълна се опита да излезе от машинното точно когато първата понечи да се оттегли вътре. Отрядът на Дръмър тръгна напред с бараж от гелови куршуми и усмирителни гранати, които избухваха в облак пяна и почти моментално се втвърдяваха като камък.
За половин минута битката свърши. Петнайсет минути по-късно защитите работеха отново, а атакуващият торпеден катер се носеше с пълна тяга по посока на Троянските астероиди. Мина почти час, преди да стане ясна истинската цена.
След като станцията вече бе в относителна безопасност, Фред позволи да го заведат в лазарета. Леката гравитация на пръстена все пак стигаше, за да покаже колко е отслабнал. Медицинската система му вкара четири игли и се зае да му влива изкуствена кръв, при което цветът започна да се връща на лицето му. Холдън, седнал до леглото, гледаше показанията, без наистина да ги вижда. Хем му се искаше да провери новините от Земята, хем не му се искаше. Колкото по-дълго можеше да го отлага, толкова по-дълго нямаше да му се налага да мисли за това. Когато влезе Дръмър с доклада за щетите, това му дойде почти като облекчение. Още едно отвличане на вниманието.
— Торпедата са пукнали соплото на двигателя — съобщи тя.
— Колко е зле? — попита Фред.
— Да не би да искаш да летиш със закърпено сопло? Достатъчно зле, за да трябва да изработим ново.
— Права си — въздъхна Фред.
— Поне не взривиха пръстена — вметна Холдън. — Ако онова торпедо не беше засякло…
Лицето на Дръмър застина.
— Да, по този въпрос. Грешахме. Врагът е изстрелял снаряд с корпус и двигател на торпедо, но в единия му край са прикрепили спасителен механобот. Вкарали го в кабинета ти, срязали външния корпус и отмъкнали със себе си половината стена.
Фред премигна.
— Ето защо значи са им трябвали скафандри — възкликна Холдън. — А пък аз се чудех. Но ми се струва доста странен начин да се доберат до теб. Да отворят офиса ти като консерва със сардини.
— Не са искали мен — възрази Фред, после млъкна за момент и изпсува.
— Какво? — попита Холдън. — Какво има?
Отговори му Дръмър. В гласа ѝ имаше същото онова професионално спокойствие, което бе използвала при престрелката.
— Врагът е взел стената със сейфа на полковник Джонсън. Няма да е лесно да го отворят, но при достатъчно време и ресурси трябва да предположим, че ще успеят.
— Но те вече са проникнали в командната ви структура, нали? Всякаква деликатна информация, с която биха могли да се сдобият, вероятно вече я имат?
Холдън се досети още преди Фред да го изрече, но искаше да даде на вселената шанс да го опровергае. Да направи така, че най-лошото възможно нещо да не се е случило.
— Взели са пробата — каза Фред и го превърна в реалност. — Който и да е направил това, сега разполага с протомолекулата.
24.
Еймъс
— Плътността няма ли значение? — попита Клариса. Каквато и гадост да вкарваха в кръвния ѝ поток, беше свършила. Тя започваше да изглежда малко по-добре. Той още виждаше вените ѝ под тънката като пергамент кожа, но малко цвят се бе върнал в бузите ѝ.
— Да, обаче всичко е енергията, която си вложил, за да ускориш скалата. Дали ще изхвърлиш от кораб буца волфрам, или шибана пухена възглавница, все трябва да подкараш кораба с каквато там скорост целиш да постигнеш. Цялата тази цена се плаща предварително от енергийна гледна точка.