Выбрать главу

— Но все пак ти казаха.

— Неофициално. Ако са прави, много от нещата намират обяснението си, но все още има доста неизяснени моменти.

— И сега ти искаш да опиташ — Килмара кимна. — Започнали са да преслушват банките данни на Комисаря и са се натъкнали на определени сходства. Това ги накарало да погледнат на нещата от по-общ план — Щатите, Близкия изток и други. От намереното са изградили хипотезата, че зад всички терористични акции през последните десет години, които на пръв поглед нямат нищо общо, стои един и същ човек. Забелязани са едни и същи особености — излишно насилие, болно чувство за хумор и значително преклонение пред това, какво остава, като теглиш чертата. Забелязва се и склонност към използването на едни и същи оръжия — като чешки „Скорпиони“ и насочващи се мини „Клеймор“.

Пещерняците го наричат международен терорист. Казват още, и вероятно не само на шега, че той мисли и действа като човек, завършил управленческа специалност в Харвард, че може би притежава златна кредитна карта на Американ Експрес и че счетоводството му води някой от Осморката. Твърдят, че дейността му покрива целия свят, но се извършва от малки, независими една от друга организации — усмихна се: — Шегаджиите от БКА наричат този хипотетичен терорист Страховития Нечовек. Според тях това е шантава теория и смятат, че Хенсен е превъртял съвсем. Единственият начин за Пещерняците да си отмъстят, е да успеят да открият тази митична личност, но за да стане това, трябва по някакъв начин да заобиколят бюрократичната система и да действат свободно. Мислят, че съществува не малък шанс главната му квартира да е в Берн. Нали все отнякъде трябва да се почне, а и има някои насочващи признаци, включително и господинът, когото хвърли от моста „Кирхенфелд“ и приятелката му — момичето от шахматната дъска.

Пещерняците предлагат тук да се установи малък работен екип. Имат нужда от няколко стаи, добри съобщителни линии и един-два компютърни терминала. Ще си донесат модеми, за да се свържат с Комисаря и останалите.

Огледа наетия апартамент на Фицдуейн и се усмихна.

— Ах, ти, хитрецо, и каква е ролята на бернските ченгета?

— Това е неофициална операция с неофициално разрешение — каза Килмара. — Шефът Макс Бюизар е скептично настроен, съдия-следователят фон Бек е ентусиазиран. Уговорката е операцията да се ръководи от фон Бек и твоя приятел Мечката. Единственото условие е от наша страна да има официален представител. По този начин, ако нещо не стане както трябва, блюстителите на закона и от трите страни — Швейцария, Германия и Ирландия, ще се насадят заедно на пачи яйца и няма само един да опира пешкира. Стар бюрократичен номер.

— И кого ще упълномощиш? Гюнтер? Той обича компютрите.

— Ще отнеме време да вкарваме нов човек — каза Килмара, — така или иначе фон Бек и Мечката искат да продължат с теб. Шефът на Крипо казва, че с пристигането си си донесъл и вълна от престъпления и се сърди, че си му развалил статистиката, но ще те подкрепи, ако имаш официален статут. Федералната полиция умира от любопитство на какво друго ще се натъкнеш. Малка доза тероризъм прави чудеса със средствата, които им се отпускат, а знаеш, че федералните се смятат за ощетени, ако не се возят в поршета или най-новия модел хеликоптер.

Искам да влезеш в играта, този път официално, защото лично аз смятам, че всяка от страните е хванала по нещо от дракона, без да знае какво точно е открила.

Нужен ми е човек, който вече познава обстановката и на когото да имам доверие. Освен това не разполагам с никого, на когото още да не съм възложил задача. И така, какво ще кажеш? Ще имаш официален статут, който може и да ти свърши работа, като гледам как труповете се множат.

Фицдуейн въздъхна и разпери ръце с примирение. В очите му светна пламъче.

— Всичко започна с една обичайна сутрешна разходка — каза той. — Заприличва все повече на Виетнам.

— Стига си се оплаквал — каза Килмара. — Виетнам бе война — рай за фотографите. Сега кажи, съгласен ли си?

— А защо не? Досега не ми се е случвало да работя с мечка и интелигентен компютър.

— Операцията ще носи името „Проект К“ — каза Килмара и подхвърли на Фицдуейн обемист пакет — подарък за Великден.

Вътре имаше една бутилка ирландско уиски, петдесет патрона за ловна пушка и олекотена защитна жилетка от кевлар.