— Това е нашият стандартен комплект „Как да преуспееш в Швейцария“.
Фицдуейн вдигна глава:
— Как разбра за ловната пушка?
— Фон Бек ми каза, че си размъквал една такава в калъфа за статива си — каза Килмара. — А и още помня какво оръжие предпочиташ.
— Доколкото разбирам, ти смяташ, че ще имам нужда от всичко това.
— И понятие нямам дали ще ти потрябва, но мисля, че като почне пукотевицата, кредитната ти карта няма да ти помогне особено.
Фицдуейн взе един от патроните. На него имаше маркировка „XR-18“.
— Какво е това?
— Експериментален патрон. Ние сами си го направихме. Както знаеш, ловната пушка не върши работа над петдесет метра, а и ако имаш ум в главата, ще я използваш поне от два пъти по-малко разстояние. Излятият куршум има по-голяма далекобойност, но пък е с намалена точност на попадение. Е, попаднахме на нов тип лят куршум, с който ще можеш да улучиш мишена с човешки бой до двеста метра. Подобрихме го като го напълнихме с течен тефлон и други материали — той направи пауза. — Доста добра работа върши.
— А за дракони става ли? — попита Фицдуейн.
Кадар държеше цвете, късаше листенцата му едно по едно и ги наблюдаваше как падат на земята. Вече започват да се разлагат, мислеше си той. Не след дълго те отново ще станат част от пръстта и ще подхранват други цветя. Освен ако някой предприемач не купи земята и не излее отгоре няколко тона бетон. Макар Берн да бе много запазен град, околностите му малко по малко се култивираха. Добре, че поне старият град все още си бе същият и животът там течеше постарому.
Реши да направи дарение на стария град. Това, че бе терорист, не означаваше непременно, че не го е грижа за околната среда. Боже Господи, та Европа бе изправена пред опасността да стане пустиня — като се почне от съдържанието на живак във водите и се стигне до киселинните дъждове, които умъртвяваха дърветата. Говори се, че половината от мъжете в Рур са стерилни. Работата беше там, че твърде много хора искаха твърде много от едно твърде ограничено пространство. Като се замисли човек, убиването на няколко човека в крайна сметка се оказваше полезно. Майката земя имаше нужда от малко подкрепящ огън. Нямаше да е зле да изпрати малко пари и на Грийнпийс. Нямаше никакво желание да прекара остатъка от живота си, трупайки радиоактивност до степен, че да може да чете нощем без лампа. Освен това обичаше китовете.
— Време е за почистване — каза той. — Знаете, че обичам всичко да е изпипано. Особено що се отнася до проекта „Здравец“.
— С колко време разполагаме? — попита едни от петимата младежи, седящи пред него, ливанец, който бе работил като наемник за ПЛО, докато Мосад не хвърли във въздуха своя агент, заедно с двамата му телохранители и бронираният му неразбиваем мерцедес в Испания. Той познаваше добре Берн, както впрочем и останалите, и беше с фалшив турски паспорт. Имаше развита силна непоносимост към мерцедеси и всеки път, когато покрай него преминаваше такава кола, нещо го свиваше под лъжичката. Харесваше Берн, защото на много места можеше да се отиде пеша, а ако нямаше време — с трамвай. Имаше възможност да се убива по разписание. Когато работи за Кадар, човек бързо се научава да спазва сроковете.
— Всеки от вас има разписание — започна Кадар, — но цялата операция трябва да приключи за две седмици. След това ще се срещнем в Либия и ще направим последните приготовления за проекта „Здравец“. И ако всичко върви по план, в края на май вече ще сте богати.
Кадар отвори сака си, измъкна пет обемисти пакета и ги раздаде на терористите.
— Във всеки от пакетите е оръжието, което ще ползвате, в плика ще намерите сведения за мишените, билети и други. Предлагам всеки да прочете инструкциите си, за да мога да дам разяснения, ако се наложи.
Беше тихо, чуваше се само шумоленето на хартия, когато терористите отваряха пакетите си. Една от двете жени в групата извади сгъваем нож, който носеше от вътрешната страна на лявата си ръка. Казваше се Силви и бе от френската „Аксион Директ“. Силви прочете инструкциите си и вдигна глава към Кадар. Той не реагира.
— Вероятно ще искате да прегледате и оръжията си — подхвърли той.
Терористите започнаха да разопаковат. Под най-горната обвивка имаше найлон, а под него восъчна хартия. Пистолетите не бяха покрити със смазка и, макар незаредени, бяха готови за стрелба. Имаше три чешки „Скорпиона“, а Силви извади деветмилиметров „Инграм“ със заглушител. Постави пълнител и зареди.