— Пееш ли тиролски песни? — попита той.
— Оскар често пееше — каза тя тихо.
— Винаги съм си мислел, че това е нещо като да караш колело, като се научиш, не се забравя — загледа се към един скиор с незнаен пол, който демонстрираше майсторско владеене на ските и в първия момент не усети промяната у Марта. Скиорът не бе преценил правилно разстоянието и се бухна в дървения парапет на хижата.
— Оле! — каза доволно Фицдуейн. Започна да ръкопляска и другите го последваха. От снега се показа почервеняло от яд лице, събра останките от нараненото си самочувствие, свали ските и гордо се запъти към лифта.
— Извинявай — обърна се Фицдуейн към Марта, — става дума за Оскар Шупбах, нали?
— Да — в очите й имаше сълзи. — По дяволите — каза тя и ги избърса. Покрай тях мина малка, но шумна група от ентусиазирани скиори.
— „Човекът, с издяланото като от махагон лице“ — цитира той. — Врени ми разказа за него, Андреас също го спомена. Смятам да се видя и с него, докато съм тук.
— Няма да можеш — каза Марта. — Оскар е мъртъв.
— Мъртъв? Не може да бъде, та аз вчера говорих с него! — невярващо каза Фицдуейн. — Уговорихме се да се срещнем тази вечер в Зименфеле, хижата до водопада.
— Той обичаше това място — каза Марта, — често ходеше там да пие вино и да поиграе на карти. Обикновено там посрещаше клиентите си. Беше екскурзовод.
— Да, знам.
Марта потъна в спомени. Погледна скиорите на склона.
— Научи ме да карам ски. Всички ни научи. Той бе част от нашия живот. Винаги когато сме идвали в Ленк, Оскар бе тук. Карахме ски заедно, ходехме на походи в планината, а лятно време разговаряхме. Не мога да повярвам, че вече го няма.
Марта млъкна, Фицдуейн чакаше. Спомни си как Врени говореше за Оскар със същата обич. Какво ли е знаел той? Бил е толкова близък на семейството, видял е много, и вероятно се е досещал за останалото. Явно някой е знаел за подозренията му. А може би просто прибързваше. Нищо чудно в смъртта на Оскар да няма нищо подозрително.
— Как е станало?
Марта трепна, беше се отдала на спомени.
— Не знам подробностите. Зная само, че е отишъл в Зименфеле да чака клиент, никой не дошъл и Оскар тръгнал да се прибира. Блъснала го е кола и шофьорът е избягал.
— Има ли свидетели?
— Мисля, че не — каза Марта, — но по-добре е да питате в полицията.
Фицдуейн гледаше как виното му изстива. Стана, влезе вътре и се обади на Мечката. Той го изслуша мълчаливо и после каза:
— Ще се обадя в местната полиция. Кога ще се видиш с Феликс Крейн?
— Вероятно утре, още не съм го открил.
— Ще уредя да ти пратят един от местните ченгета — каза Мечката. — Може да не е в твой стил, но не ми харесва това, което става. Къде си отседнал, искам да ти се обадя по-късно.
— В Зименфеле.
От другата страна на линията последва мълчание. Мечката въздъхна.
— Не предприемай нощни разходки и винаги си осигурявай гърба.
— И не говори с непознати.
— Не е смешно.
— Прав си.
Местният полицай бе добродушен сержант на име Франц, със загоряло лице и голям месест нос. Имаше загрубелите ръце на фермер, което си беше така, когато не беше на работа. Пристигна с един фолксваген-калинка, тъкмо когато Фицдуейн привършваше със закуската си. Той поръча още една чаша кафе, а след кратък размисъл и един шнапс. Жестът му бе оценен по достойнство. С Франц се говореше непринудено. След посещението на Килмара Фицдуейн вече имаше официален статут и сержантът се отнасяше с него като с колега. На Хюго му се струваше необичайно да го смятат за полицай.
Оказа се, че Оскар Шупбах е някакъв далечен роднина на сержанта. Разговорът за смъртта му явно разстрои добрия сержант и Фицдуейн му поръча още един шнапс от чисто медицински съображения. Мина му мисълта, че закуската с швейцарски полицаи започваше да му става навик.
— Оскар бе добър човек — каза Франц, чието настроение се бе оправило от втория шнапс. — Жалко, че не успя да се запознаеш с него.
— Аз също съжалявам — каза Фицдуейн и се ядоса на себе си, че толкова дълго бе отлагал идването си в Ленк.
— Но какво да се прави, такива произшествия не са рядкост.
— Не е било произшествие — каза Франц мрачно, — освен ако е възможно да те прегази два пъти една и съща кола.