Гюнтер се усмихна и кимна.
— Личи си, че си във форма. Много добре. Полковникът е горе. Ще обядвате в стаята. Така е по-разумно в днешно време.
Излязоха от бара, минаха по коридора със стъклените стени, качиха се в асансьора и на последния етаж слязоха. Гюнтер кимна на двама цивилни от охраната и отключи вратата. Вътре имаше още двама мъже с готови за стрелба автомати. Немецът вкара Фицдуейн в съседната стая.
Полковник Шейн Килмара, съветник по сигурността на Таойсийч (ирландския премиер) и главнокомандващ на отряда със специално предназначение — части за борба с тероризма — стана от мястото си, за да го поздрави. На маса отстрани бе сервиран обядът.
— Не знаех, че пушената сьомга се нуждае от такава охрана — каза Фицдуейн.
— По-скоро тези, за които е предназначена — отговори Килмара.
Всеки път, щом своенравният ирландски климат и типичното келтско мислене на голяма част от хората започваха да го потискат, на Килмара му стигаше само да си спомни как бе стигнал до днешното си положение и по тялото му се разливаше тръпка на удовлетворение от живота. В Конго той бе доказал качествата си на първокласен военен тактик. Спасяването на над седемстотин заложници в Конина бе възхвалявано от пресата като пример за целесъобразна инициатива, но под повърхността прозираше и политическа нотка. При завръщането си в студената и дъждовна Ирландия полковникът бе изправен пред военен трибунал и признат за виновен. Той не оспори решението. Бе действал на своя глава в нарушение на заповедта и осемнайсет от хората му бяха убити. От друга страна обаче, операцията бе разглеждана като неоспорим успех. Над седемстотин живота бяха спасени, обществеността по цял свят бе в негова защита. Затова той се противопостави по принцип срещу необходимостта от повдигане на обвинение. Не малко хора, включително и военните, които го съдеха, споделяха неговата гледна точка, но при свикването на съда призоваването му по делото бе неизбежно. Не и присъдата, обаче. Тя можеше да бъде позорно уволнение и затвор, а дори и най-тежкото наказание. Но съдиите показаха виждането си, че институция, която води такова дело, е неправомерна и носи политическа мотивировка, като отсъдиха в полза на най-малкото наказание — строго порицание.
Килмара можеше да остане като действащ военен, понеже много от колегите му гледаха на наказанието като на формалност, ако не се бе случило и другото. Под предлог за икономически съображения, елитният въздушен батальон, който той бе създал и обучил до съвършенство, бе разформирован.
Макар да бе обявено, че както изправянето му пред трибунала, така и разформироването на батальона са решения на началника на личния състав и подчинените му от чисто военно естество, Килмара бе наясно кой е бил инициаторът и доколко е във възможностите му да даде отпор. Направи преоценка на положението. Засега беше в неизгодна позиция. Нищо не можеше да направи.
— Противник му беше не кой да е, а самият Джоузеф Патрик Делани, министър на отбраната.
Когато връчи оставката си на разочарования началник „Личен състав“, Килмара каза: „Това беше политически процес.“. След два дни той напусна Ирландия.
Много хора от политическите върхове в страната не страдаха от напускането му. Беше известен с прямотата и безцеремонността в критиката си за условията във войската и бе доста популярен в печата. Военните му постижения го бяха превърнали в заплаха за мнозина. Правителството в консервативна Ирландия не гледаше с добро око на промените. Бяха доволни, че са се отървали от един полковник с голяма уста и смятаха, че той никога няма да възвърне положението си. Вероятността да им се изпречи отново на пътя бе почти немислима.
За колегите му явната враждебност на министъра на отбраната спрямо Килмара не бе нищо повече от естественото неодобрение на консерватор към смел опонент, подхранвано и от оправданата завист за военния му успех — или поне така я разбираха. Донякъде бяха прави. Но истинската причина Джоузеф Патрик Делани да желае опозоряването на полковника бе далеч по-дълбока. Полковникът представляваше заплаха не само за професионалните му амбиции, а и за живота му, ако имаше възможност да съпостави някои факти.