— Вижте, разбирането ми също си има граници — каза фон Графенлауб. — Веднага след като се обадихте от Ленк, поставих под охрана всички членове на семейството, включително съпругата ми. Тя може и да е развратница, но не е убийца.
Фицдуейн не каза нищо. Погледна фон Графенлауб:
— Мислете за децата си. Сега сте в много голяма опасност. Не си играйте на благородство за сметка на собствената си плът и кръв.
Фон Графенлауб безпомощно вдигна рамене:
— Но какво друго мога да направя? Ще имам предвид това, което ми казвате, но не мога да зарежа жена си просто така.
— Ще ви бъде осигурена и полицейска защита — каза Фицдуейн, — но полицията не разполага с достатъчно хора, за да охранява всеки един поотделно, ако не им представим повече доказателства.
— Говорихте ли със съпругата ми? — по тона му личеше, че знае отговора.
— Тя не ви ли каза?
— Каза само, че сте вечеряли заедно след вернисажа — каза фон Графенлауб.
— Аха — Фицдуейн се почувства малко неловко при спомена за онази епична вечер. — Всъщност, видяхме се няколко пъти по различни поводи — продължи той, — а съвсем наскоро сержант Рауфман я извика за разпит. Беше очарователна, дори иронизираше. Явно се забавляваше. Отрече всичко и прозвуча доста убедително.
Фон Графенлауб седеше безмълвно, ужасен от мисълта, че може да чуе и още по-противни неща и в същото време отчаяно искаше да разбере истината.
— Островът, на който живея и където е училището на Руди, е бил дом за моя род вече седемстотин години. При заселването се е проляла много кръв. Земята била завладяна със сила, а основната съпротива идвала от друидски култ, известен под името „Жертвоприносителите“. При изпълнението на ритуалите си те носели животински маски. Нападали невинни хора, които ограбвали, а после убивали в името на техния Бог. Открити са десетки масови гробове на жертвите им от векове насам и това донякъде обяснява защо островът е обезлюден. Дори и в нашия просветен век, островът на Фицдуейн се смята за прокълнато място, където никой добър християнин не бива да живее.
— Чел съм нещо за това — каза фон Графенлауб, — беше в брошурата за училището „Дрейкър“. Но какво общо има някакъв си древен култ с всичко това? Жертвоприносителите са били изгонени преди седем века!
— Да, но представете си какво влияние може да има един такъв тайнствен култ върху младите хора като Руди. Тайна организация с независима структура, която използва сила и е само за посветени. Сам разбирате притегателната й сила за млад бунтар като Руди. А за целите на Палача подобна организация е просто идеална.
— Абсурд! — каза фон Графенлауб. — Та това са само догадки!
Фицдуейн кимна:
— Така е. Голяма част от нещата, които ви казах са предположения. Няма доказателства, че Руди е участвал в някакъв култ, нито че Палачът е замесен в нещо подобно. Остава обаче татуировката, която е имал на ръката си и която със сигурност има нещо общо с Палача. В противен случай, целта на всичко, което се случи — дали е игра или нещо по-сериозно — става още по-неясна. Искам да ви покажа нещо.
Фицдуейн постави касетата, записана от рейнджърите и натисна бутона. Когато филмът свърши, постави тънка папка с писма пред безмълвния фон Графенлауб.
— Този филм е правен след смъртта на Руди — каза Фицдуейн. — Тази малка групичка е излязла от училището „Дрейкър“. Маските, за съжаление, пречат на разпознаването.
— Защо смятате, че Руди е бил замесен? — гласът на фон Графенлауб звучеше странно. — Татуировката и по-точно самата рисунка е доста разпространена, ако не се смята кръгът от цветчета. Това е знакът на протеста, нищо повече. Много младежи в наши дни имат подобни татуировки.
Фицдуейн отвори папката с писмата. Извади едно и го показа на фон Графенлауб.
— Познавате ли почерка?
— На Руди е — кимна той. Потърка хартията между пръстите си като че ли това щеше да му върне мъртвия син.
— Руди се е отчуждил от вас — каза Фицдуейн, — а майка му е била мъртва. Били са твърде близки с Врени, а той се е нуждаел от някого, който ще може по-трезво да прецени нещата. Започнал да пише на Марта. От написаното трудно може да се разбере нещо, защото липсват конкретни факти, но на фона на това, което вече знаем, най-разумното обяснение изглежда е, че той е бил обвързан с някакъв култ, бил е замесен в нещо, което явно не е могъл да понесе, опитал се е да зареже всичко и е разбрал, че изход няма.