— По-добре не казвай такива неща, стрелянето по хора в Швейцария не е обичайна практика. А, между другото, управата на Ленк пита кой ще плаща разбитата желязна врата. Явно тя не е собственост на производителя на сирена, а на общината.
Фицдуейн се засмя, фон Бек се опитваше да си придаде сериозен вид, което не бе никак лесно, когато си облечен с щампирана розова фланелка.
— Първо погледни сметката, пък тогава ще те видя дали ще се смееш. Общинарите твърдят, че става дума за древна врата с историческа стойност. Искат и да те наградят, задето спаси живота на сержант Франц, но това е друга тема.
— Шегуваш се.
— Съвсем не — каза фон Бек. — В Швейцария разрушаването на собственост се смята за сериозно провинение.
— Думата беше за Айво — обади се Мечката. — А, да, какво пише на бележката?
— Съвсем в негов стил. Нищо не се казва направо — отвърна Мечката. — Използва рисунки, стихове и прочие. Значението е ясно. Иска да се срещне с Фицдуейн утре по обед в кафене „Хай Нуун“, на ъгъла на „Беренплац“. Трябва да бъде сам. Никаква полиция. Става дума за Клаус Миндер. Айво има информация за убиеца.
— Айво е смахнат — каза фон Бек — и вече уби един. Дали рискът си заслужава? Не искаме нашият ирландец да предаде богу дух, преди да е платил за вратата в Ленк — макар това да развесели началника на полицията.
— Рисковано е — каза Мечката, — но не смятам, че е кой знае какъв риск. Очевидно Айво има доверие на Фицдуейн, пък и не мисля, че насилието му е в кръвта. Готов съм да се обзаложа, че случилото се с Маймуната си има разумно обяснение.
— Готов ли си да рискуваш? — обърна се фон Бек към Фицдуейн. — Ще те прикриваме.
— Само ако платите за вратата в Ленк.
Лицето на фон Бек помръкна.
Влезе Хенсен широко усмихнат:
— Имаме напредък — обяви той тържествено. — Проверихме всичко още веднъж, ако предположенията ни са верни, броят на заподозрените се свежда само до осем хиляди души.
Фон Бек направи отчаяна физиономия:
— Мразя компютрите — каза той на излизане от стаята.
— Какво му стана? — попита Хенсен. — Аз само се пошегувах.
— Проблеми с бюджета — отговори Мечката.
Фицдуейн остави чашата си. Пушката „XR-18“ лежеше скрита в калъфа на статива до бирата му. От Айво нямаше и следа. Погледна часовника си: до уречения час оставаха още три минути. Спомни си думите на Чарли фон Бею „Айво може и да е смахнат, но е швейцарец.“ Значи щеше да дойде навреме.
Мечката, фон Бек и шест детектива, единият от федералната полиция, имаха за задача да го прикриват и когато разучаваха плана, на Фицдуейн му се струваше, че твърде много се притесняват. Сега обаче, като гледаше колко много хора има на площада, вече не мислеше така.
Повтори си плана отново. „Беренплац“ беше голям открит площад, на слънчевата страна на който имаше множество кафенета. Единият край на площада бе затворен и там бяха наредени пазарни щандове. Днес сякаш продавачите бяха повече от всякога. Имаше изобилие от цветя, кожени дрехи, домашни сладкиши и какво ли не още. На около трийсет метра около един гълтач на огън и няколко жонгльора се бяха струпали хора.
На „Беренплац“ можеше да се влезе от много страни — беше невъзможно да се покрият всички подстъпи с хората, с които разполагаха. От едната страна започваше „Шпиталгасе“, търговската улица, която предлагаше няколко безкрайни възможности за бягство, другата страна граничеше с „Бундесплац“ — площада пред сградата на федералния Парламент. На всичкото отгоре Айво сигурно пак щеше да е с кънки, с една дума, щеше да се движи доста по-бързо от полицаите. Фицдуейн бе споменал за това на фон Бек, който се изсмя с думите, че преди време, когато имало предложение полицаите да са на кънки, шефът на Крипо едва не получил инфаркт.
Спряха се на компромисния вариант — двама от детективите да са с мотоциклети, Фицдуейн гледаше жонгльорите, гълтача на огън и гъмжащото множество и го глождеше предчувствието, че от цялата работа нищо няма да излезе. От друга страна трябваше да си признае, че беше предубеден. Каква ли гледка щеше да бъде Мечката на ролкови кънки!
Кафене „Хай Нуун“ бе в единия ъгъл на площада, само на няколко метра от Затворническата кула, която разделяше „Шпиталгасе“ и „Марктгасе“.
Айво изрично бе предупредил да няма полиция и Мечката, който добре го познаваше, беше неумолим. Ако не искаха да подплашат Айво, полицаите трябваше да са добре скрити. „Айво може да е странен бе казал Мечката, но не е глупак. Веднага подушва ченгетата. Можете да бъдете сигурни в това“.