Послушаха го и в крайна сметка цялата работа легна на Фицдуейн и добрата свръзка. Замисълът бе да оставят Айво, да каже каквото знае и едва тогава, при сигнал подаден от Фицдуейн, капанът щеше да щракне. Хюго си поръча още една бира и се опита да си вдъхне увереност. Чувстваше се като Юда. Айво, една самотна душа, нуждаеща се от помощ, му вярваше. Мисълта никак не го успокои.
Жичките от прикрепения предавател го гъделичкаха, но той устоя на изкушението да се почеше. Натисна превключвателя на предавателя, прикрепен на лявата му китка под маншета. Един страничен наблюдател би решил, че Фицдуейн просто си гледа часовника. Чу кодовото щракване на Мечката, който заедно с полицая от федералните седеше на втория етаж на чайната срещу масата на Фицдуейн. Оттам Мечката можеше да наблюдава операцията отгоре, а и Айво трудно можеше да го забележи. В същото време обаче бе твърде далеч от „Хай Нуун“, за да осъществи самия арест. Това бе задача на двамата детективи, които чакаха в кухнята на кафенето. Оперативната група използваше две радиочестоти. Единият канал използваха само Фицдуейн и Мечката, а другият осъществяваше връзката между Мечката и всички останали. Всичко щеше да е наред, освен ако Мечката не объркаше бутоните.
Часовникът на Затворническата кула удари дванайсет.
Когато вратата се отвори, фрау Хунцикер вдигна изненадано глава.
— Хер фон Графенлауб — каза тя сепната, — не ви очаквах по-рано от следващата седмица. Мислех, че сте в Ню Йорк. Някакви проблеми ли има?
Беат фон Графенлауб се усмихна, но имаше недоспал вид, личеше си, че е разтревожен от нещо. Напоследък видимо се бе състарил. „Господи, та той е старец — за първи път си помисли тя.“
— Фрау Хунцикер, двамата с вас имаме малко работа, ще трябва да подготвим някои неща.
— Не би разбирам — каза секретарката, — всичко е наред.
— Вие се справяте чудесно, скъпа ми фрау Хунцикер, дори отлично — той стоеше до вратата на кабинета си. — Нямаме за никого до обяд. Не искам да ме безпокоите. След това ще ми трябвате. Ясно ли е?
— Да, хер фон Графенлауб — тя чу прещракването на ключалката. Разтревожи се. Фон Графенлауб никога не се бе държал по този начин, а и колко ужасно изглеждаше. Погледна стенния часовник. Имаше два часа на разположение. Но дисциплината си каза думата и тя възобнови работата си.
Засилен Айво се появи откъм жонгльорите, ловко избегна една майка с шумните й деца, заобиколи един щанд за цветя и плавно спря пред Фицдуейн. Вдигна визьора си. Зад гърба му гълтачът на огън започна да се престарава. Фицдуейн се надяваше, че майката наблюдаваше децата си, най-малкото сякаш искаше да се опържи.
— Здравей, ирландецо! — каза Айво. — Радвам се, че дойде.
— Дано да мога и да си тръгна — каза Фицдуейн, — последният път като се видяхме, едва не ме застреляха.
— Няма страшно — каза Айво. — Враговете ми не могат да ме открият. Притежавам свръхестествени сили.
— Не се обиждай — продължи Фицдуейн, — но не се тревожа за тебе, а за себе си. Нямам нито вълшебни кънки, нямам дори метла, а наоколо все ще се намери някой с опасни привички.
Айво седна срещу Фицдуейн и с ловкостта на фокусник измъкна от китарата си две боядисани яйца и започна да ги подхвърля. Очевидно свръхестествените му сили не включваха жонгльорство и Фицдуейн всеки момент очакваше да стане непоправимото. Надяваше се, че са твърдо сварени, защото в противен случай щеше да му трябва нова риза. Едно от яйцата се изплъзна от ръката на Айво и падна на масата точно пред Фицдуейн. Не се пръсна, стоеше си там счупено.
Айво сви рамене и започна да го бели.
— Все не мога да реша от кой цвят да почна.
Фицдуейн му подаде солницата.
— Това е една от големите дилеми на живота — каза той. — Искаш ли нещо за пиене?
Един сервитьор се приближи до масата им, гледайки Айво с неприкрито отвращение. Сбърчи нос, когато лекият бриз довя невидимите характеристики на рицарството и се огледа да види дали останалите клиенти са подушили нещо. За щастие вече бе късно за сутрешно кафе и още рано за обяд. Масите бяха почти празни. По свой начин Айво показваше вежливостта си — бе седнал така, че вятърът да духа от Фицдуейн към него, а не обратно.
— Една такава — посочи той бирата на Фицдуейн.