Другата страна на площада, където бе Мечката, бе в сянка и нямаше много хора.
— Мисля, че мога да го улуча оттук — каза федералният. Разби един прозорец, подпря се на парапета на балкона и насочи деветмилиметровия си пистолет.
— Остави — каза Мечката, — има много хора.
После съобщи нещо по предавателя. С помощта на „мотоциклет едно“ имаше голям шанс да заловят нападателя. Мечката не бе видял злощастната среща на детектива с официалната делегация. Останалите заемаха позиции, както им беше заповядано, но според Мечката твърде бавно. Бе наредил на „мотоциклет две“ да чака в удобна позиция към „Шпиталгасе“, за да може евентуално да посрещне убиеца, ако той тръгнеше в друга посока. Бе извикал подкрепление от управлението, но подозираше, че докато дойдат, всичко ще свърши.
Облян в кръв и парченца от това, което до преди малко бе Айво и с пушка, готова за стрелба, Фицдуейн представляваше страховита гледка. Обезумял от гняв, той се втурна след убиеца през площада, последван от един от детективите, които чакаха в кухнята на кафенето. Беше безсмислено, колкото и бързо да тичаха, кънкьорът набираше преднина. А когато достигнеше средата на площада, където почти вече нямаше хора, щеше да се втурне с още по-голяма скорост и да изчезне за секунди.
Фицдуейн се блъсна в един щанд за цветя, разпилявайки безупречно подредените букети. Задъхвайки се, той се изправи и отново се впусна в бяг. Детективът, който го следваше, се подхлъзна на разпилените цветя и блъсна една количка с домашен хляб.
— Мога да го улуча — каза федералният на балкона. Изруга, когато едно разплакано дете тръгна след убиеца и не можа да натисне спусъка. Това бе съвсем достатъчно за нападателя. Той виждаше ясно полицаят, който се бе надвесил от балкона.
Завъртя се, точно когато федералният стреля, вдигна автомата си и изстреля дълъг откос, принуждавайки Мечката да се сниши. Детективът се отпусна на парапета, от устата му потече кръв. На земята се посипаха стъкла от разбития прозорец. Светкавично убиецът се плъзна към входа на чайната, смени пълнителя и зареди автомата. Сега се намираше точно под Мечката, който изруга яростно и се втурна към стълбите, осъзнавайки, че е твърде късно.
Убиецът огледа площада за евентуални преследвачи и стреля по посока на тълпата — разбиха се прозорци и почти всички се проснаха на земята. Доволен, че си е осигурил време, за да може безпрепятствено да стигне до ъгъла, където го чакаше Силви с мотоциклет, той се пусна в последен спринт.
Откосът му, който бе принудил всички да се проснат на земята, осигури видимост на Фицдуейн. От сто и двадесет метра, използвайки патроните, които Килмара му бе дал, той стреля два пъти и превърна тялото на убиеца в кървава каша точно пред швейцарската Юнион Банк.
Без да подозира нищо за кървавата драма, която се разиграваше съвсем близо до кантората му, Беат фон Графенлауб спря да пише и остави писалката си. Облегна се и остана така безмълвен няколко минути. Огромно богатство, огромна власт и влияние, огромен провал. Образът на Ерика, млада свежа и красива, каквато беше, когато я срещна за първи път, се изкриви и прие чертите на лицето на мъртвия му син. По челото му изби пот. Стана му зле, чувстваше се много самотен.
Внимателно, въпреки слабостта, която чувстваше, той извади един ключ от малкото джобче на жилетката си и отвори долното чекмедже. Вътре имаше лек раменен кобур и деветмилиметров немски армейски пистолет. Беше убил човек, за да го вземе и още един, за да го запази, но това бе преди четиридесет години, когато още имаше идеали, когато още не бе покварен от властта и парите.
Провери пистолета и остана доволен. Зареди го и го остави на бюрото. Взе писалката и продължи да пише. По страните му се стекоха сълзи, но той ги избърса, преди да са паднали върху хартията.
Глава втора
Зангстер си мислеше за убийството на Алдо Моро, класически пример за някои недостатъци на личната охрана. Убийството на Моро не бе окуражаващ прецедент. Бяха направени няколко груби грешки. Бронираният фиат, с който обикновено се движеше, се бе скапал бързо от тежестта на защитната броня и в очакване на нов такъв, Моро се бе качил на незащитена кола; второ, бе минал по същия маршрут, който използвал вече петнайсет години, така че дори и най-тъпият терорист е можел спокойно да си планира акцията; трето — макар че телохранителите били добре въоръжени, незнайно защо, всичкото им оръжие било заключено в багажника на ескортиращата кола.