Така или иначе, с или без грешки, оставаше фактът, че Алдо Моро, бившият министър-председател и висш държавник на Италия е бил охраняван от петима опитни телохранители и въпреки това целият ескорт е бил унищожен за секунди, ако не се смята това, че все пак един от тях е успял да измъкне пистолета си и да стреля два пъти напразно. Поуката от този случай е, мислеше си Зангстер, че да охраняваш някого в небронирана кола, е все едно да си жива примамка за ловците.
Зангстер погледна знака на „Herz“ на предното стъкло на наетия мерцедес. Осъзнаването на факта, че прави още по-голяма грешка от тази на охраната на Моро, никак не му се нравеше. Техните коли поне се движеха. Бе паркирал в началото на алеята, която водеше към къщата на Врени фон Графенлауб, седеше в кола със замъглени прозорци, през които нищо не се виждаше и беше бесен, че оная малка кучка не пуска него и Пиер в къщата, където охраната щеше да е много по-ефикасна.
От комина излизаше дим. Е, ако беше честен, трябваше да си признае, че Врени бе доста хубаво парче. Опита се да си я представи гола под топлия юрган. Понякога и такива неща ставаха между телохранителя и този, когото пази. Вдигна бинокъла и се опита да я зърне през прозорците. Не се виждаше нищо. Огледа околността. По земята все още имаше сняг, който се топеше. Щеше да замръзне през нощта. Включи радиото и се свърза с Пиер, който обхождаше къщата от задната страна. Пиер бе прогизнал и замръзнал, ругаеше яростно. Разговорът с него малко го поразвесели.
Зангстер не вярваше, че Врени фон Графенлауб е в опасност. По-вероятно таткото искаше да поукроти непослушната дъщеря, не за първи път им възлагаха подобна задача. Не че за тях това имаше някакво значение, е, вярно, невинаги бяха поставени при едни и същи условия, но пък парите си заслужаваха.
Всеки от телохранителите на Моро бе надупчен с по седем куршума. Интересно как човек запомня такива подробности. Зангстер отново вдигна бинокъла — нищо.
Шефът на Крипо научи за касапницата на „Беренплац“, тъкмо когато вадеше една муха от чая си. Моментално забрави за мухата и започна да обмисля възможността да разпъне на кръст ирландеца. Великден бе минал, но все още бе пролет и три кръста на хълма Гуртен нямаше да развалят гледката. Фицдуейн щеше да заеме почетното място, а Мечката и фон Бек щяха да играят ролята на крадците. И този път нямаше да направи грешката да ги свали след три дни. Щяха да си висят там, докато изгният, като предупреждение за всички, които създават неприятности в иначе спокойния Берн.
Постла бюрото си, отвори едно от чекмеджетата и извади всичкото си налично оръжие, за да го почисти. Нареди четирите пистолета от лявата си страна, а комплекта за почистване сложи от дясно, взе един деветмилиметров „SIG“ и го разглоби. Пистолетът лъщеше, но все пак го почисти. Обичаше миризмата на оръжейна смазка. Всъщност той живо се интересуваше от оръжия, но никак не обичаше хората да ги използват срещу хора.
Обикновено мислеше най-добре докато почистваше оръжието си. И днес това се повтори. Май щеше да е по-добре да не си представя повече тройното разпъване на кръст, а да погледне по-сериозно на случилото се. Стана ясно, че обичайните методи на разследване няма да доведат до нищо. Може би беше време да вземе Проект „К“ насериозно.
Четирите пистолета бяха прилежно почистени, но все още стояха на съставните си части. Той ги разбърка, затвори очи и ги сглоби, без да гледа. След това сложи деветмилиметровия „SIG“ в кобура си и позвъни да му изпратят кола.
След четиридесет и пет минутен разговор с хората от Проекта „К“ шефът на Крипо реши, че животът е твърде кратък, а той е твърде стар, за да започва сега да учи компютри и експертни системи. Принципите на работа на компютъра не бяха чак толкова трудни за разбиране, но когато Хенсен се отплесна да обяснява проверката на съвместимостта и предимствата на ПРОЛОГ пред ЛИСП, той вдигна безпомощно очи. Скоро след това, понеже столът му бе много удобен, задряма. Хенсен не можеше да повярва на очите си и предпочете да приеме, че шефът на Крипо се е замислил дълбоко.
Полицаят започна да хърка, мелодично и напевно по начина, по който говореше и берндойч. Фицдуейн се запита дали вида на хъркането зависи от родния ти език. А може би китайците и италианците хъркаха по един и същи начин?
Шефът на Крипо внезапно отвори очи. Втренчи се в Хенсен, който стоеше със зяпнала уста и с показалка в ръка и го гледаше слисано.