— Трябва ти малко обучение в швейцарската армия, там ще те научим как да стреляш.
— Най̀ ни бива да се справяме с терористи на ролкови кънки — обади се фон Бек.
— Като говорим за това — каза Фицдуейн, — искам си пушката. Вашите хора ми я взеха още на „Беренплац“.
— Тя е веществено доказателство — отговори шефът на Крипо, — правната система на демократичното общество изисква представяне на веществени доказателства. Имаш късмет, че не са те отвели и теб като доказателство.
Мечката хвърли един настоятелен поглед към Фицдуейн, за да го накара да премълчи.
— Бъди като тревата и се наведи с вятъра — предложи му той.
— Ето точно от това имах нужда — промърмори Фицдуейн, — швейцарско-китайски философ.
Зангстер щеше да е поласкан от изпипания план, който включваше и смъртта му. Задачата за премахването на Врени фон Графенлауб бе възложена на Силви.
Групата по почистването включваше още един техник от колумбийски произход на име Сантин и двама наемни убийци от Австрия — високи, синеоки и русокоси, които Силви веднага кръсти Хензел и Гретел.
Все още като се сетеше за престрелката на „Беренплац“, нещо я свиваше под лъжичката. Вярно, мишената бе убита, както и един полицай като десерт, а смъртта на ливанеца не беше никаква загуба — напоследък й бе писнало от обувките му от алигаторска кожа, но защо по дяволите бе дала „Инграм“-а си на нескопосания идиот. Бе свикнала с този пистолет, а и особено за тази задача щеше да е идеален. Сега обаче трябваше да се примири с тъпия чешки „Скорпион“.
Чудеха се дали да не заобиколят телохранителите като пресекат направо през ливадата. Щеше да стане, ако Кадар бе заповядал само бързо премахване, но той искаше нещо по-специално, така че първо щяха да се справят с тях.
Всичко трябваше да стане безшумно. Къщата на Врени бе извън селото, но при чистия планински въздух звукът се разпространява много бързо и независимо от това, че наблизо нямаше полицейски участък, не трябваше да се забравя този проклет швейцарски навик, всеки да си има пушка в къщи.
В крайна сметка, не беше чак толкова трудно да се направи безупречен план на действие. Ключова позиция в него заемаха техническите умения на Сантин и внимателното наблюдение на охраната. Около двайсет минути на всеки час двамата телохранители излизаха и обикаляха наоколо и поне десет минути бяха далече от колата и нямаха видимост към нея.
Първата стъпка бе да се постави подслушвател в колата им. Не беше трудно да се отключи един нает мерцедес и за секунди Сантин, облечен целият в бяло, като прикритие на фона на снега, успя да монтира два звукопредавателя и постави под седалката флакон с въглероден окис, с дистанционно задействане. Заключи внимателно колата и крадешком се измъкна към сянката на дърветата, като проклинаше студа и се заричаше, че оттук нататък ще предлага уменията си само в топлите страни.
Подслушването даде резултати. Силви се зарадва, че не се е поддала на първоначалния си подтик да заобиколят телохранителите. Оказа се, че къщата на врени се подслушва. Въпреки че тя не ги беше пуснала да влязат вътре, те все пак можеха да следят всяко нейно движение. Както се разбра, микрофони бяха поставени във всички стаи, без сервизните помещения.
От по-нататъшното подслушване научиха схемата на докладване в базата, паролата и обичайните им действия, както и интересния факт, че от Милано бе тръгнал брониран автомобил, който щеше да смени мерцедеса. Зангстер си бе взел поука от случая с Моро. Беше поставил изискванията си. Колкото по-надълбоко се бръкнеше Беат фон Графенлауб, толкова по-професионална охрана щеше да има семейството му.
Бронираната кола само щеше да усложни положението. „Скорпионът“ не можеше да я пробие. Следователно оставаше само едно — ударът да се извърши преди тя да пристигне. По-неприятното беше, че Зангстер и Пиер докладваха в базата на всеки час, а от там ги проверяваха без предварителна уговорка, поне веднъж на три часа. Единственото хубаво нещо в цялата работа бе лошата радиовръзка. Това позволяваше на Силви и хората й да задържат положението няколко часа, след като вече знаеха паролата и начина на докладване.
Силви и тримата й съучастници провериха плана на действие още веднъж. Сантин внесе някои уместни поправки. През цялото време Хензел и Гретел стояха със скръстени ръце и кимаха одобрително. Искаше им се лично да обезвредят двамата телохранители и затова не бяха кой знае колко въодушевени от идеята убийството да се извърши от разстояние. Силви им припомни, че с Врени ще бъде по-различно, защото Кадар бе дал точни указания за екзекуцията. Това им повдигна настроението. Като ги гледаше така ентусиазирани, тя с тъга си спомни за ливанеца, който поне не беше така досаден. В сравнение с тях, Сантин, който би убил и баба си, в промеждутъците, когато не продаваше кокаин на невръстни хлапета, бе като глътка чист въздух.