— И каква част от информацията не е качена на компютъра? — попита шефът.
Хенсен се усмихна:
— Не много.
— А как се справяте с документация, която е на различни езици?
— Ами всъщност, не е чак толкова трудно. Имаме програми за превод с почти деветдесетпроцентна точност. От друга страна оставащите десетина процента идват от объркването, което може да се породи от различните значения на една и съща дума в даден език. Вземете глагола „оправям“ — може да означава „поправям“, например „вчера си оправих колелото“, може да означава „уреждам отношения“, като в: „аз ще се оправя с него, ти не се безпокой“ или пък „оздравявам“, като например „тя вече се оправи“…
— Карай по същество — прекъсна го Кершдорф, — даде достатъчно примери.
— Да — продължи Хенсен, — за щастие голяма част от полицейските сведения са тематично подредени, така че не се налага превод. Например какво има толкова да се превежда в един списък на пасажери от даден полет или разписание на полетите, или пък списък на телефонни обаждания и тъй нататък.
— С една дума — каза шефът, — подобни данни се въвеждат в компютъра като формуляри, както ние старите ченгета ги наричаме, и като преведеш заглавията, всичко друго става ясно.
— Нещо такова — каза Хенсен, — а неподредените сведения са например показания на свидетел в свободна форма.
— И точно тези неподредени сведения ви създават главоболия.
— Именно. Но ако наравно с експертните системи работят и хора, няма да има нищо, което да не можем да разрешим.
— Но ще отнеме време — каза шефът на Крипо — и точно в това се състои моят проблем.
В стаята настъпи тишина. Хенсен вдигна рамене.
— Изненадан съм колко малко се използва въглеродният окис — каза Сантин, — а той е толкова хубаво смъртоносно вещество. Е, действието му не е чак така зрелищно, като на някои от нервно паралитичните газове, които се приемат чрез кожата. Въглеродният окис се вдишва нормално, абсорбира се от кръвта и образува карбоксихемоглобин и изведнъж наситеността на кислород в кръвта пада и вече те няма. Няма мирис, безцветен е и няколко вдишвания са достатъчни да те умъртвят. Повечето от живеещите в града имат въглероден окис в кръвта си от автомобилните газове, между един и три процента, а пушачите дори стигат до пет. При такива количества още не се забелязват симптомите, но когато стигне до ниво трийсет процента, главата ти се замайва, при петдесет губиш координация, а мине ли шестдесет — вече си на раздумка със свети Петър.
— Тоест, ако човекът, на когото е пуснат въглероден окис пуши, той ще умре по-бързо — каза Силви.
— Точно така, още повече, ако се пуши в затворено пространство.
— Интересно — каза Силви, — но това, което ни е нужно, е да спечелим малко време, ако случайно се появи някой, макар че силно се съмнявам, че ще успеем да заблудим базата.
Сантин направи гримаса:
— Хайде, Силви, защо мислиш, че предложих точно въглероден окис? При един бегъл оглед въобще няма да се разбере, че двамата са мъртви. Няма да има кръв, ще изглеждат горе-долу нормално, пък и ще е тъмно. Не трябва да се забравя, че отравянето с въглероден окис е вид вътрешно удушаване, така че симптомите си приличат. Потичат лиги и слюнка, на устата се появява пяна, въобще не е приятна картинка.
— Да разбирам ли, че си си взел гъбичка?
Сантин изпъчи гърди и потупа дипломатическото си куфарче.
— Екипировката ми е пълна.
„Надуто копеле, — помисли си Силви“. Погледна небето, после часовника си. След около час, когато Зангстер докладва, вече ще е пълна тъмнина. Тогава те щяха да са на ход.
Техниците от „Вейбон Секюрити“ бяха с бели престилки и безизразните лица на хора, на които им се заплаща достатъчно добре, за да не се интересуват от причините. Член на управителен съвет, който отваря апартамента на съпругата си без нейно знание, не беше чак толкова необичайно, а и чекът, с който бе заплатено монтирането на вратата, носеше неговия подпис, независимо от това дали той е знаел за какво плаща. Като се замисли човек, никой мъж не може да е сигурен какво точно е замислила съпругата му.
— Можете ли да я отворите, без да си личи?
Главният техник разгледа схемата, която носеха и проведе кратка консултация с колегите си. После се обърна към фон Графенлауб и каза:
— Ще останат няколко почти незабележими следи, но никой, освен експерт, не би могъл да ги види.