Опита се да си представи манталитета на човек, който подлага на мъчения и после убива жертвите си с единствената цел да постигне сексуална наслада. Не можеше да го проумее. Беше толкова зловещо и невероятно, че разсъдъкът му просто отказваше да го възприеме. Бе толкова абсурдно и невероятно под външността на неговата Ерика — красивата, чувствена и страстна Ерика да се крие един перверзен, болен и садистичен убиец. Оригна се и в устата му загорча. Извади кърпа и избърса устните си.
Една лампа светна, явно задействана отвън, вратата щракна и се отвори, фон Графенлауб седеше в ъгъла на стаята и безмълвно наблюдаваше Ерика.
Тя съблече зеленото си копринено вечерно сако и го метна на един стол. Беше с яркочервена подплата, „с цвета на кръвта на жертвите й — помисли си фон Графенлауб“. Бе в рокля с голи рамене, кожата й имаше златист загар. Тя се огледа в голямото огледало поставено на вратата към дневната и със заучено движение се измъкна от роклята и я захвърли до сакото. Огледа тялото си, обхвана гърдите си, после плъзна ръце надолу до черните копринени пликчета, които съставляваха единствената й одежда.
Фон Графенлауб понечи да каже нещо. Гърлото му беше пресъхнало и от устата му излезе само мучене.
Ерика вирна глава, явно бе разбрала, че има някой, но не се обърна. Продължи да разглежда образа си в огледалото.
— Уитни — каза тя, — скъпият, опасен и сладък Уитни. Надявах се, че няма да закъснееш — тя смъкна пликчетата си и ръката и се плъзна между краката й.
— Защо? — дрезгаво попита фон Графенлауб.
Тя подскочи като чу гласа му, но не се обърна веднага. След няколко секунди се окопити, свали пликчетата си и ги захвърли в ъгъла.
— И кой е този Уитни? — каза фон Графенлауб и посочи снимките, разпръснати наоколо му. — Кой е този твой другар по убийствата?
Ерика се обърна към него. Беше успяла да се съвземе, но й личеше, че е напрегната. Изсмя се дрезгаво и каза:
— Уитни обича игрите, скъпи мой лицемерни съпруже, но не всички, които участват, го правят по собствено желание. Разгледай снимките много внимателно. Не познаваш ли това тяло? Тези дълги пръсти не са ли ти познати? Беат, скъпи, лекарствата на „Вейбон“ не са ли чудесни? Моят съучастник в убийствата или поне на някои от снимките, си ти, съкровище. Трябва да признаеш, че това донякъде стеснява избора ти.
От мястото, където седеше фон Графенлауб, се чу ужасяващ вик. Адвокатът вдигна пистолета си и стреля, докато пълнителят не свърши. После пръстите му се разтвориха и пистолетът падна на пода. Ерика лежеше там, където бе паднала и не се различаваше много от кървавите останки на жертвите си от снимките.
Оставиха колата в селото и тръгнаха по алеята към къщата на врени. Мечката носеше фенерче. Като приближиха мерцедеса, той насочи лъча в прозорците на колата и присветна няколко пъти. Предната врата се отвори и оттам излезе човек. Май държеше автомат.
Мечката отново присветна с фенерчето.
— Не искам да им изкарам акъла — каза тихо той на Фицдуейн. Спря и извика: — Полиция. Обичайна проверка. Имате ли нещо против да се приближа?
— Добре сте дошли — отговори човекът до мерцедеса. — Извадете си служебните карти и елате с вдигнати ръце.
— Ясно — отговори Мечката. Той бавно тръгна напред с вдигнати ръце, като все още държеше фенерчето, Фицдуейн, който бе на около десетина метра вдясно зад него, го последва. Когато наближиха, Мечката каза:
— Ето служебната ми карта — и я освети с фенерчето. Фицдуейн пристъпи до него и подаде своята. Телохранителят насочи поглед към картата на Мечката и политна в снега, когато Фицдуейн го халоса с лоста по главата.
— Няма отговор на светлинните знаци, не се вижда партньор, който да го прикрива от безопасна позиция и като капак въоръжен със „Скорпион“ — достатъчно основания, за да го обезвредим — каза Мечката, — но искрено се надявам, че си нямаме работа с някой разсеян телохранител.
— И аз — каза Фицдуейн и опипа тялото, — защото е мъртъв.
— Господи — възкликна Мечката, — и аз си мислех, че като не ти дам огнестрелно оръжие, няма да успееш да забъркаш пак някоя каша.
Фицдуейн изсумтя. Взе фенерчето от Мечката, приближи се до мерцедеса, изключи автоматичното осветление на колата и огледа привидно заспалия човек на задната седалка. Още щом освети лицето му разбра, че човекът е потънал във вечния си сън. Пребърка джобовете му и сравни снимката от служебната карта с посинялото лице.