Тръгна ниско приведен напред и пак присветна с фенерчето. Видя, че долната част на тялото на Врени висеше през отвора за отоплението. Главата и раменете й бяха в спалнята, Фицдуейн почувства как се изпарява и последната капка надежда.
Подхвана Врени под мишниците, издърпа тялото й нагоре и подпря краката й на пода. Махна примката от врата й. Тялото й бе напълно отпуснато, но сега той не можеше нищо да направи. Може би трябваше да опита с изкуствено дишане, но долу се водеше престрелка и Мечката имаше нужда от помощ. Той легна на пода и надзърна през отвора. Видя само един силует, който се снишаваше до прозореца. Мечката все още стреляше отвън, но сигурно патроните му свършваха.
Първата му мисъл бе да се спусне долу, но после реши, че има и по-лесни начини за самоубийство. Щеше да попадне под обстрела на двамата терористи и на Мечката, пък и това означаваше да остави Врени сама. Имаше само едно решение — да стреля през отвора за отопление. Не беше много удобно, но нямаше друг начин.
Силуетът до прозореца подскочи, когато един от куршумите го улучи и се свлече на земята. Всичките му илюзии, че го е наранил тежко, се разпръснаха само след секунда, когато към него изтрещя дълъг откос и ако бе закъснял с частица от секундата да си дръпне главата, сигурно вече нищо нямаше да го тревожи.
Чу се трясък от счупено стъкло и едно тяло тупна отвън, после още едно. Фицдуейн погледна през прозореца и видя как някой тича към обора зад къщата. Стори му се, че когато чу счупването на стъклото преди малко, навън изскочиха двама терористи, в такъв случай, къде беше вторият?
Разлетяха се трески, предната врата изхвърча от пантите си и се стовари с трясък на пода. Някой извика, Фицдуейн надникна през отвора и видя Мечката, ухилен и доволен от себе си. Вдигна „Магнума“.
— Добра работа върши — каза той, — но ако продължавам да се мотая с теб, за в бъдеще ще трябва да си нося повече боеприпаси. Свърших патроните.
— Твърде рано — каза Фицдуейн, — единият все още е тук някъде, другият се скри в обора. Май стрелбата не е свършила.
Нещо кръгло и черно влетя през счупения прозорец на всекидневната и се търкулна на пода. Фицдуейн отскочи от отвора за отоплението.
Избухна ярка светлина и топлинната вълна блъсна Фицдуейн назад. Летящ шрапнел преряза въжето с примката и то полетя надолу към Фицдуейн и се стовари отгоре му. Обзе го ужас, като че ли самото то беше заразено със смърт. Измъкна се изпод него и пропълзя до прозореца. Надигна внимателно глава и видя как някаква фигура притичва на зигзаг към обора. Стреля няколко пъти, но не улучи, защото бе все още замаян от взрива. Патроните му свършиха.
Моментално се сниши, стрелбата му го бе издала и от обора откриха огън. Патрони нямаше. Адски нездравословна ситуация, която можеше да има фатален изход, ако не измислеше нещо. Мисли?
Изведнъж си спомни това, което му се стори необичайно: последния път, когато бе идвал тук — на стената в спалнята бе видял окачена пушката на Петер Хааг. Свали я — сериозно оръжие в сравнение със „Скорпиона“, но съвсем безполезно, ако не намереше патроните. Някъде в къщата трябваше да има патрони за пушката, но къде? Според законите, патроните трябваше да се съхраняват отделно от оръжието, в специална кутия. За всеки случай погледна в шкафа на спалнята — нищо. Петер Хааг може и да е бил терорист, но е бил преди всичко швейцарец, който спазва законите.
С пушка в ръка Фицдуейн се спусна през отвора долу във всекидневната. Мечката лежеше зашеметен на пода и мърмореше нещо на бернски диалект. Голямата желязна печка го бе предпазила от експлозията, но не достатъчно.
— Господи, Хайни — занарежда Фицдуейн, тършувайки из всекидневната за амуниции, — не е сега момента да ми преподаваш уроци на родния си език.
Патрони нямаше никъде.
Откъм обора отново откриха огън, но този път с нещо от голям калибър, което явно е било скрито там предварително. Стори му се, че единият от терористите използва ловна пушка. Явно не бе свикнал да си служи с такава, но това, че се бавеше при зареждането, не беше никаква утеха, при условие, че дървените стени на къщата не бяха преграда за този вид оръжие. Беше само въпрос на време да улучат някого от тях. Снайперистът методично покриваше къщата метър по метър, а тя не бе кой знае колко голяма. Придърпа Мечката зад печката и се опита да не мисли за крехкото тяло на Врени, изложено на огъня. Но какво значение имаше вече?