Глава трета
Минути след като името на Лодж се появи на екрана, къщата му в скъпото предградие на Берн бе обградена от тежковъоръжени полицаи. Само на няколко минути път от полицейското управление в квартал „Мюри“ живееха предимно дипломати, висши държавни служители и бившите съпруги на преуспяващи бизнесмени. Къщите там бяха стабилни и скъпи постройки дори и за швейцарския стандарт, много от тях бяха разположени по-далеч от пътя, скрити от погледа на случайни минувачи.
Къщата на Лодж бе не само далеч от пътя — тя бе разположена на площ от около осемстотин квадратни метра в далечния край на една улица без изход. Гъсти храсталаци и дървета я обграждаха от три страни и я скриваха от погледа на съседите и на минаващите по пътя, а от задната страна започваше горичка, която стигаше до река Ааре. Освен това цялото място бе обградено от четириметрова висока ограда, завършваща с бодлива тел — боядисана в зелено, за да пасва на пейзажа. По нея протичаше ток. Главната порта бе висока, колкото оградата и бе направена от стоманена плоча, обкована с дъбов материал от външната страна. Нямаше звънец.
Шефът на Крипо би предпочел да постави мястото под наблюдение поне за няколко дни, преди да се осъществи влизането, но обстоятелствата не му позволяваха. Първо, Палачът бе твърде опасен тип, който не трябваше повече да се разхожда на свобода и второ, така щяха да разберат веднага дали са на прав път. В крайна сметка, компютрите не бяха безпогрешни. Може би Лодж не беше техният човек можеше да се окаже, че е просто обичащ самотата милиардер.
Шефът искрено се надяваше да открият друг начин да проверят Лодж, но за съжаление, самият той нищо не можеше да измисли. Щеше отново да води атакуващата група и вече бе започнал да се поти под противокуршумната си жилетка. Кожата му лепнеше, в устата му горчеше. Имаше лошо предчувствие. Преглътна с усилие и даде заповедта. Групата атакува.
Хенсен бавно затвори телефона и се загледа замислено.
— Господи, какъв кошмар! — каза той.
Кершдорф го ритна в кокалчето.
— Какво е станало? Лодж ли е нашият човек? — попита нетърпеливо той.
Хенсен безпомощно вдигна рамене.
— Двама от атакуващата група са убити, има много ранени. Шефът е одраскан, но се чувства добре.
Кершдорф го слушаше слисано, после каза:
— Значи е Лодж. Хванали ли са го?
— Дори не знаят дали е бил там, когато е започнала акцията — Хенсен разпери отчаяно ръце, — но със сигурност го е нямало, когато в крайна сметка са извършили обиска. Най-вероятно въобще да не е бил там. Залагат главите си, че през кордона не се е промъкнал никой и че къщата е била празна.
— Ами жертвите, ранените, как е станало?
— Познатата картинка — скрити в пода и тавана експлозиви, които се задействат от независими, но едновременно действащи автоматични сензори за топлина, звук, промяна в налягането. Експлозивите са били увити в някакъв материал, който неутрализира детекторите.
— А имало ли е мини? Предупредихме ги да внимават за мини.
— Явно или нашите хора не са чак толкова добри, или Палачът е много по-хитър, отколкото си мислим. Вярно, има достатъчно опит в тази работа, Господ да го убие! — Хенсен млъкна и заразтрива слепоочията си. Бе потиснат и замаян от безсъние. После продължи. — Да, имало е мини, както се очакваше, тях са ги обезвредили. И точно когато са решили, че са вече в безопасност и бум! — взрив от друго място.
— Да, явно е подвластен на навиците си — каза Кершдорф, — скритите изненади следват една след друга — като китайските кукли.
— Не китайските, а руските кукли — поправи го Хенсен, — куклите, които влизат една в друга са руски. Викат им матрьошки — могат да бъдат три, четири, пет и дори повече.
Кершдорф въздъхна и двамата се умълчаха.
— Хайде да поспим — обади се след малко Кершдорф и махна с ръка към компютъра. — Сега поне знаем как действа. Много скоро ще го хванем.
— Да — каза Хенсен, — но на каква цена?
Мечката бе настанен в единична стая в болницата „Тиефенау“. След десетдневни първокласни медицински грижи и по-специалното отношение на една сестра, той отново бе на крака и ако не съвсем като нов, то поне в идеално състояние, като след основен ремонт. Бутна подноса настрана, въздъхна доволно и довърши бургундското си.