Провери показанията на термометъра, който бе поставил на тялото на Пол Шрауб. Тялото се размразяваше, но твърде бавно. Ако използваше гореща вода, щеше по-бързо да размрази хер Щрауб, но не беше сигурен до какви последици щеше да доведе това. Някой от съдебните лекари можеше да разбере какво е станало. Пък и тяло на човек, загинал при пожар едва ли щеше да е просмукано с вода. Не можеше и да се остави на огъня, както е замръзнал, защото нямаше да изгори равномерно. Един обгорял от вън труп, в чиито вътрешности човек спокойно можеше да си охлади питието, би повдигнал много въпроси.
Засили отоплението. Смяташе, че идеята да използва собствената си сауна, за да размрази тялото, е блестяща. Докато наглеждаше, можеше да свали малко килограми. Ако можеше да се вярва на резултатите от експеримента със замразеното прасе, на хер Щрауб щяха да му трябват поне още шест — седем часа. Тъкмо навреме. После щеше да го сложи в огромния си хладилник марка „Бош“, където щеше да е добре охладен, но на разположение, когато му дойдеше времето. Ако не се наложеше да го използва, щеше да го замрази отново и да го пази за черни дни.
— Наистина не е за вярване — каза Мечката, — но това, което ме насочи в правилната посока не бе нито Следотърсача, нито традиционните методи на полицейското разследване, а интуицията на нашия ирландец — при тези думи той погледна Фицдуейн. — Трябва да вярваш повече на вътрешното си чувство, приятелю.
Хюго подозираше, че нашият човек е художникът Саймън Балак. Донякъде имаше основания за това, но те бяха по-скоро умозаключения, а не конкретни факти. След това компютърът посочи Лодж и съвсем естествено всичките ни усилия се насочиха в тази посока. Докато бях в болницата, разполагах с достатъчно време за мислене, а и не можех да следя развоя на нещата в пълни подробности, — той ги огледа и каза троснато — не ми казвахте нищичко.
— За твое добро, Хейни — каза Чарли фон Бек, — а и такива бяха нарежданията на лекарите.
— Какво ли разбират докторите! — озъби се Мечката. — Както и да е, тъй като Хюго вече ми бе пуснал мухата, започнах да умувам над това какво представлява Палачът, какъв е начинът му на мислене, какви са методите му на действие и това ме наведе на една доста интригуваща хипотеза — а именно, че Лодж и Саймън Балак са един и същ човек.
— А доказателствата? — попита Шефът, а после добави: — Но защо да се лакомим за повече. За сега ми стига единствено да разбера причините и един час с него в полицейския арест.
— Имай търпение, шефе. Използването на гумена палка не е типично за швейцарците. Смятат ни за хора на логиката и разума. Изслушай ме и сам ще видиш как всичко пасва. Първо, нека да ви напомня за навика на Палача винаги да си осигурява резервен изход. Ако случайно властите открият някоя от базите му — там ще има две неща със сигурност — сложен за преследвачите път за бягство и неприятни изненади на всяка крачка. Палачът не е човек, който, щом полицията нахлуе през вратата, ще скочи от прозореца на четвъртия етаж и ще се надява да измисли нещо докато пада. Не, този човек предварително е подготвен за всякакви ситуации. Той обмисля всичко до най-малките подробности и се гордее, че може да предвиди вариантите.
— И досега не се е провалил — промърмори Шефът.
— Сега, ако имаме предвид този модел на поведение и прибавим навика му да действа чрез десетки, очевидно самостоятелни банди, стигаме до човек, който почти сигурно работи под две или три различни, но много добре изградени самоличности. Палачът е перфекционист. Не си служи само с документи с различни имена — това много бързо ще се разкрие при разследване. Това, което той ще направи, е да създаде реални, истински личности. Ако разкрият единия, веднага се превръща в човек номер две и продължава дейността си. Освен това, вече знаем, че обича да поема рискове, дори понякога неоправдани и затова имам чувството, че ако подобно нещо се случи, той няма да се скрие. Новата му самоличност си е налице, нищо чудно да е виден член на обществото, с една дума, някой, когото никога няма да заподозреш.
Това, което направих, е с помощта на компютъра да прегледам отново всички данни, но от друг ъгъл. До сега ние бяхме съсредоточили усилията си върху двамата ни главни заподозрени — фон Графенлауб и Лодж, а когато установихме, че сме уцелили с Лодж, оставихме настрана всичко останало. Но на списъка на заподозрените фигурират и още няколкостотин имена.