Има нещо още по-интересно. Хрумна ни, че ако използваме навика на Палача да прави значителни вътрешни промени на сградите, които използва, това може да ни доведе до нещо. Част от нещата може да се виждат, като в случая с двойно подсилената му врата, но останалото говори за тайни дейности и разнообразни умения и то на доста високо ниво. Това ни наведе на мисълта, че вероятно той вика експерти, за да му свършат някаква работа, държи ги затворени, докато трае това, а накрая, като имаме предвид манията му за почистване, вероятно се освобождава от тях.
Накарахме Следотърсача да прерови всички смъртни случаи и попаднахме на четири, които пасват на теорията ни. Във всеки от тях става дума за малка група от висококвалифицирани работници, на пръв поглед загинали при злополука. В единия от случаите, преди около година и половина, един микробус с италиански работници от Милано пада от една скала в резултат на спукана гума. Италианските карабинери заподозрели мафията, защото тя контролира строителството и свързаните с него дейности, а причината за спуканата гума се оказал един малък експлозив, което е точно в нейния стил. По-важното е, че от осемте работника един е оцелял. Бил е силно обгорен, но е казал нещо за някаква специална работа, затова, че се е чувала река, че през цялото време били на затворено и че от мириса на терпентин му се повдигало.
— Къщата на Лодж в „Мюри“? — предположи Шефът. — Реката минава близо до нея.
— Не, едва ли — каза Мечката, — между къщата и реката има горичка, която поглъща всички шумове от реката. Проверих това.
— Значи мислиш, че става дума за ателието на Балак до реката? — попита фон Бек.
— Близо до мястото, където намерихме Миндер — обади се Шефът.
— Така смятам — каза Мечката.
— Можем ли да говорим с този работник? — попита Шефът.
— Може, но с помощта на медиум — отговори Мечката. — Оправил се, върнал се в къщи и някой изпразнил два пълнителя в тялото му. За по-сигурно.
— Продължавай — въздъхна Шефът, — сигурен съм, че криеш още изненади.
— Имай търпение. Шефе — каза Мечката, — вече стигнах до най-главното.
— Момент — намеси се Кершдорф, — имаш ли някаква представа какво са правили тези работници? Този, оцелелият от катастрофата казал ли е нещо? Кой ги е наел?
— Наети са чрез посредник, който е използвал версията, че става дума за някакъв ирански генерал, избягал в Швейцария, след като Хомейни дошъл на власт и който се страхувал, че пратеници на Пазителите на революцията може да го убият.
— Доста сполучливо — каза фон Бек, — пък и доколкото си спомням, имаше подобен случай.
— И какво точно е трябвало да правят? — попита Шефът.
— Нещо във връзка със сложна система за лична безопасност. Не знаем нищо друго, освен факта, че оцелелият от катастрофата е бил хидравличен механик.
— Това никак, ама никак не ми харесва — каза Шефът.
— Слушай по-нататък. Стигаме до въпроса за кръвната група. Знаем кръвната група на Палача от изследванията на спермата, открита по тялото на момичето от шахматната дъска. Ако кръвната група на Палача не съвпадне с тази на Балак, тогава цялата ми хипотеза отива по дяволите. Работата е там, че съвпада.
— А как за бога си успял да разбереш каква кръвна група е Балак, без да те заподозре? — попита Шефът. — Обикновено хората забелязват кога ги дупчат с разни игли.
Мечката се усмихна.
— Обмислях най-различни варианти. В крайна сметка реших да проверя в кръвната банка. Той е донор.
— Какво?! — извика Шефът.
— Той е донор на кръв — каза Мечката. — Всъщност, Саймън Балак е радетел за благото на обществото. Членува в не малък брой известни организации, проявява значителен интерес за опазването на Берн и поддържа различни екологични общества. Грижата му за опазване на околната среда е пословична. Освен това е почитател на ходенето пеша и е член на бернското вандервеге.
— Какво е това? — попита Фицдуейн.
— Вандервеге е асоциация на планинарите — обясни фон Бек, — бродене из горите с раница на гръб, като се ориентираш по малки жълти знаци. Много здравословно.
— Да, през повечето време — вметна Мечката, — но я си спомни Зигфрид, човекът по татуировките.
— При това намерен на място, където не може да се стигне с кола — каза Шефът. — Хайде, Хайни, продължавай, става интересно.