— Ще останеш ли за подробностите? — попита той. — Не е много приятно.
Фон Бек кимна.
— Предпочитам да го чуя още сега.
Мечката сложи ръка на рамото на Чарли:
— Не го приемай като лична обида — след кратка пауза продължи: — Ще ми се да кажа, че разкриването на Паулус фон Бек като един от хората, които познават много добре Балак и са имали взаимоотношения с него, бе в резултат на изморителна детективска работа и продължително проучване. Е, да, но не е така. Беше си чист късмет. Ако Паулус не се бе решил да говори, все още щяхме да сме доникъде.
Всъщност, отидох при Паулус, защото ми трябваше професионалното му мнение за татуировката — буквата „А“, вписана в кръг от цветчета, която открихме на много хора, имали вземане-даване с Палача. Дизайнът на татуировката е по-сложен и по-различен от тези, които обикновено се използват за татуиране, ето защо сметнах, че не е зле да проверим до край тази линия. Първото, което направих, бе да взема някои от нещата, които Зигфрид е работил, за да разбера, дали той пръв е направил такава татуировка.
— Мислех, че ателието му в Цюрих е напълно разрушено — каза Шефът.
— Да, така е, според официалния доклад, но достатъчно дълго време се занимавам с тази работа и зная, че в света не съществуват абсолютни неща. Почти винаги има нещичко, което остава. В нашия случай, колегите от Цюрих са имали предвид документи и ценности при написването на доклада. Според тях, един куп полуизгорели скици на татуировки не са най-важното нещо. Успях да събера всички модели и направих увеличения на различните им части. Занесох ги, заедно с няколко снимки от картините на Балак на Паулус и го помолих да ми каже, кой от двамата според него е създал татуировката.
— А откъде взе снимките от картините на Балак — попита Шефът.
— Голяма част от „Der Bund“ — каза Мечката, — както вече споменах, те са писали доста неща за него, а в папката имаше много повече. Намерих и няколко цветни снимки, които вероятно са смятали да продадат на някое списание. Както знаете, „Der Bund“ не печатат цветни изображения. В последствие се разбра, че напразно съм се притеснявал. Паулус познава работата на Балак до най-малките подробности. Това, което откри, го шокира и може би така се стигна до неговото — тук Мечката спря за момент, тъй като не искаше да използва думата „признание“, заради неприятните нюанси на значение, — решение да ни каже всичко, което знае.
— Господи — въздъхна Шефът на Крипо, — кажи ми дали правилно съм те разбрал — нима Паулус потвърди, че татуировката, която терористите имат, е създадена и нарисувана от Балак?
Мечката се усмихна.
— Да, точно така — погледна Хенсен: — Има някои неща, които и компютрите, последно поколение, не могат да уловят.
Хенсен се усмихна:
— Разпознаване на модела. Изчакай още пет-десет години и ще съжаляваш за думите си.
— Пипнахме негодника — потри доволно ръце Шефът. — Хайни, ти си гений.
— Не съм свършил — Мечката извади едно малко картонче от една папка и го подаде на Шефа. — Това е визитката на Балак — каза той. — Вгледай се в знака. Същият знак има и на бележниците му и на каталога му.
Шефът погледна знака, после сравни увеличението му с това на татуировката. Бяха почти еднакви. Единствената разлика бе буквата в средата. На татуировката беше „А“, а на знака на Балак „Б“.
— Гадното, нагло копеле — каза Шефът, — направо ни натрива носа.
— Той е много умно, гадно копеле. Този знак се е появявал хиляди пъти на брошури, каталози, бележници и какво ли още не. Дори и на плакати. Толкова е разпространен, че нищо не може да се докаже. Всеки би могъл просто да го копира. Освен това, според Паулус, двете букви не са направени от един и същ човек. Балак не е правил буквата „А“.
Шефът на Крипо помръкна.
— Тоя тип нищо не пропуска.
— Той е като Икарус — каза Мечката, — обича да лети близо до слънцето. Но независимо от това колко е хитър, рано или късно ще направи фатална грешка. И благодарение на Паулус, смятам, че ще е скоро.
Глава четвърта
Фицдуейн пусна касетата, на която бе записал първата част на разговора им с Паулус фон Бек. Свърза касетофона към мощни тонколони, звукът бе силен и отчетлив и всички се пренесоха в малкия кабинет в музея. Гласът на Паулус бе напрегнат. Фицдуейн спря касетофона, както предварително се бяха разбрали с Мечката. В стаята беше тихо.