— За първи път — започна Мечката, — имаме жив свидетел, който може да докаже, че Балак е свързан с ключовите елементи на случая. Вече знаем, че той е имал сериозна любовна връзка с Ерика фон Графенлауб. Знаем, че е прелъстил Врени и Руди. Знаем, че той, също като Палача, използва опиати. Кръгът се стеснява.
— Да, но да правиш оргии, дори и да са замесени малолетни, не е като да убиваш хора — каза Чарли фон Бек. — Господ ми е свидетел, че ми се иска да можем да заведем дело. Наистина като се съпоставят всички известни вече неща, действително се очертава сериозна картина, но все още нямаме нищо сигурно, няма доказателства. Почти за всичко, до което сме се добрали, може да се намери съвсем невинно обяснение. Признавам, че хипотезата, която ни изложи, е доста смислена, но все още липсва свързващото звено.
Мечката ги огледа един по един. Очевидно всички бяха съгласни със съдията. Шефът явно се колебаеше. Мечката се зарадва, че си е направил труда да изложи хипотезата си точка по точка. След като обсъждането приключеше, щяха отново да застанат на пътя на злото. Не трябваше да допускат втори случай, като „Мюри“. Ако искаха да успеят, трябваше всички да са убедени в правилността на това, което вършат.
— И двамата с Хюго — продължи Мечката — усетихме, че поведението на Паулус е не само на човек, който е хомосексуалист и който е участвал в оргии, пък дори и в тях да са били замесени и малолетни. Берничани са толерантни, ако нещата се правят дискретно. Вярно, че историята с Руди и Врени не е точно детска приказка, но те все пак не са били съвсем деца — тогава положението щеше да е съвсем сериозно. Паулус се държеше като човек, който се страхува за живота си. Защо? Какво е това, което знае или предполага, че изпитва такава паника?
Повечето от събралите се тук знаят какво представлява един разпит. Един опитен следовател научава повече от поведението на разпитвания, отколкото от това, което казва. След известно време той до такава степен се потапя в атмосферата на станалото, че започва да долавя скритото значение на всеки жест, мимика или дума.
Всяко разследване изисква време, хора, които да се занимават с него, както и известна доза късмет. До сега съдбата многократно е показвала благосклонността си към Палача. Той винаги ни е изпреварвал с една крачка. Успя да убие Айво, преди да можем да говорим с него. Със Зигфрид стана същото. Спасихме Врени, но тя не може или не желае да говори за преживяното. Ерика фон Графенлауб, която може би щеше да поддаде при натиск, е мъртва. Лодж или го е нямало, или е избягал, преди да отидем там. И все така се случва. Човекът, с когото сме се захванали, е много проницателен и голям късметлия. Рано или късно, обаче, късметът ще му изневери. Още в самото начало на разпита на Паулус и двамата с Хюго разбрахме, че сме попаднали на свързващото звено, което търсим. А сега можете да решите сами дали това е така.
Фицдуейн натисна клавиша на касетофона за възпроизвеждане.
— Това е редактирана версия — започна Мечката.
— Да я чуем — каза Шефът.
Чу се леко съскане и след това гласът на Мечката:
— Паулус, казахте, че връзката ви с Балак е започнала преди около пет години.
— Да.
— А поддържате ли все още взаимоотношенията си?
— Не… не съвсем — каза Паулус колебливо.
— Не ви разбирам — каза Мечката внимателно.
— Не мога точно да ви обясня. Взаимоотношенията ни се промениха, вече не са като преди. От време на време ми се обажда и се виждаме.
— Защо? Нали връзката ви е приключила.
— Ами… така трябва. Той ме държи в ръцете си.
— Как?
— Има разни снимки и други неща и ме заплаши, че ако не му се подчинявам, ще ги изпрати в полицията.
— Не ни интересува вашият интимен живот — каза Мечката, — кажете ни за снимките.
Настъпи тишина, после се чу ридаене, което бе отрязано. Разговорът продължи от средата на изречението:
— … неудобно да говоря за това — каза Паулус с измъчен глас.
— Значи близнаците фон Графенлауб не са били единствените замесени малолетни — каза Мечката.
— Не.
— Колко годишни бяха?
— Различно. Обикновено бяха петнайсет-шестнайсетгодишни и нагоре.
— Но невинаги.
— Не.
— На колко години бяха най-малките?
Отново настъпи тишина и Мечката каза нещо окуражително.
Паулус отговори неохотно:
— Мисля, че бяха на около дванайсет или нещо такова. Не съм сигурен.