Чарли фон Бек строши чашата си за кафе в пода. Беше побелял от гняв. Фицдуейн спря касетофона.
— Идиот, тъп, безотговорен идиот — изкрещя съдията. — Как е могъл?!
— Успокой се, Чарли — каза Шефът, — изкара ми акъла. Надявам се, че поне си беше изпил кафето.
Чарли фон Бек се усмихна против волята си. Шефът изчака малко, за да се увери, че съдията се е овладял и след това даде знак на Фицдуейн да продължи.
— Къде се осъществяваха тези срещи? — попита гласът на Мечката.
— Ами, на различни места.
— Например? Във вашата къща?
— О, не, никога при мен. Балак обичаше нещата да стават така, както той иска. Предпочиташе определена обстановка, искаше всичко, от което се нуждае, да му е под ръка, опиати и разни други работи.
— Тогава къде ходехте?
— Невинаги знаех къде отиваме. Случваше се да дойде да ме вземе и да ме заведе някъде с превръзка на очите. Той обича да играе на разни игри. Понякога се правеше, че не ме познава и че се срещаме за първи път.
— Ходили ли сте в апартамента на Ерика?
— Да, но сравнително рядко. В повечето случаи отивахме в ателието на Балак до реката.
— Споменахте, че Балак обичал определена обстановка — каза Мечката. — Бихте ли я описали? Защо това е толкова важно?
— Той обича ритуалите — каза Паулус с несигурен глас.
— Какви например?
— Ами например черна магия, но само наужким. По-скоро пародия на черно магьосничество, но с черните свещници и жертвоприношенията на хора, но не истински, а наужким. Беше зловещо.
Фицдуейн се намеси:
— Можете ли да опишете стаите, където сте били?
— Имаше няколко такива стаи. Всички бяха обзаведени еднакво с пурпурночервени стени, черни копринени завеси и мирис на тамян. Понякога ние носехме маски, а друг път тези, които водеше.
— Разкажете ни по-подробно за жертвоприношенията — каза Мечката. — Споменахте, че имало мними жертвоприношения на хора.
— Идеята бе, жертвата да умре, когато се достигне оргазъм. Ерика много го харесваше. Тя имаше един масивен нож с широко острие и много обичаше да го размахва. Вземаше котка и точно във върховия момент я убиваше и целият ме обливаше в кръв — чу се звук на погнуса, рязко прекъснат от пауза при редактирането.
Шефът направи знак на Фицдуейн да спре касетофона. Личеше си, че чутото го е разтърсило.
— И после са започнали с хора — каза той. — Направо ми се гади. Има ли още много?
— Не — каза Мечката, — ще ви го предам накратко, ако искате.
Шефът се замисли. След около почти минута той вдигна поглед към Мечката:
— Всичко съвпада. Толкова е гадно… перверзно и демонично.
— После го попитахме за ножа — каза Мечката. — Балак казал на Паулус, че са му го правили по поръчка. Бил е копие на ритуален нож за жертвоприношения, използван от езически култ в Ирландия. Видял го е в някаква книга и много му е харесал. Очевидно притежава цяла библиотека с порнографски материали, брошури за черна магия и тъмната страна на човешкото поведение. Използва ги, за да си организира игрите. Най-важните правила са записани в една книга, която нарича Магическата.
— Това е книга с напътствия по черна магия, нали? — намеси се Кершдорф. — Преди години имаше подобен случай, където се оказа, че черномагьосничеството е пак сексуално мотивирано.
— Кой друг, освен Балак, Ерика и децата е бил замесен? — попита Шефът. — Имало ли е друг човек или само той е бил резервата от отбора на възрастните?
— Имало е и други — каза Мечката, — но винаги са били с маски. Паулус смята, че е разпознал някои от тях по гласовете — Мечката подаде един списък с имена, на Шефа, който поклати глава. Не беше много изненадан, че вижда името на един посланик, но останалите бяха все хора от управляващите среди.
— Понякога е имало и млади проституиращи мъже — каза Мечката. — Спомена няколко, но само с малките им имена. Единият от тях се е казвал Клаус — описанието съвпада, бил е Клаус Миндер. На един друг му викали Маймуната. Тъй като е знаел, че Клаус и Маймуната вършат едно, и също, Айво е притиснал Маймуната и явно се е поувлякъл при опитите си да го накара да си развърже езика. Айво се е опитвал да намери убиеца на Клаус Миндер — горкото момче. Всъщност Сър Айво. Разбрал е твърде много неща и това го уби.
— Хайни — каза Шефът, — наистина смятам, че чухме достатъчно. Въпросът е как да заловим този психопат, без да рискуваме живота на хората си?