— И за това сме помислили — каза Фицдуейн, — решихме да се възползваме от тактиката на древните гърци.
Бяха на един отдалечен пробен полигон, част от военната база в Санд. Мъжът с маскировъчните дрехи имаше вид на човек, който прекарва много време в планината. По-светлата кожа около очите му очевидно показваше, че доста време е носил ски очила. По чин бе майор, елитен гренадир от швейцарската армия и експерт по борбата с тероризма. Обикновено сътрудничеше на отдела за борба с тероризма към федералната полиция, но нерядко предоставяше услугите си на кантонните и градски служби за опазване на реда. Специалността му бяха експлозивите.
— Не сте ли мислили да взривите входа? — попита нерешително той. — Тогава ще можете да използвате почти всякакъв вид експлозив, пък и доколкото съм чувал, доста често се прилага. Войниците го правят от години, когато не им се влиза през някоя врата — каза той весело.
— Много смешно — каза Мечката, — нали ако взривим входа ще навредим на всички, които стоят наоколо.
— И тъй като един от тях вероятно ще съм аз — каза Фицдуейн, — предложението ви никак не ми харесва, макар и да знам, че в него няма зъл умисъл.
Майорът се втрещи.
— Скъпи ми друже, та ние няма да позволим дори и косъм да падне от главата ти. Можем съвсем точно да изчислим колко и какъв експлозив ще е необходим. Ще се чуе само „бум“ и виж ти, врата!
— Навремето познавах един смахнат от Специалните служби на САЩ, който все си играеше с експлозиви — каза Фицдуейн. — Викаха му Дучински безпроблемния, защото всеки път щом му поставеха някаква задача, свързана с експлозиви, независимо колко трудна бе тя, той все казваше: „Няма проблеми, приятел“ и започваше да действа. Наистина си разбираше от работата.
— Ето, видяхте ли — каза майорът.
— Докато един ден не взриви себе си — продължи Фицдуейн — и половината момчета от един елитен отряд. Оттогава не вярвам много-много на експлозивите. Предполагам, че едва ли ще искате да чуете последните му думи.
— Не — отговори майорът.
— Освен това нашата мишена много си пада по мини и разни други клопки, които да слага в стените и които лесно могат да се задействат от външен взрив. Трябва ни насочен взрив, който ще избие преградата и ще неутрализира всички заложени клопки.
Един камион бавно се приближи до тях. Отзад имаше нещо, което приличаше на правоъгълен сандък, голям колкото врата, но с дебелина петнайсет сантиметра. Камионът се изравни с тях и спря. От него изскочиха трима войника, развързаха сандъка, свалиха го и го облегнаха на тухлената стена на старо тренировъчно укрепление, на което имаше монтирана една бронирана метална плоча.
— Ако застанете пред сандъка, няма да ви се случи нищо — каза майорът, — но практиката изисква да се спазват правилата за безопасност.
Фицдуейн и Мечката не чакаха втора покана. Застанаха зад прикритието на наблюдателен бункер, който гледаше към сандъка под прав ъгъл. Към тях се присъединиха и войниците. Накрая дойде и майорът, без да бърза, сякаш, за да докаже вярата си в собствените си способности. Сложиха си стоманени шлемове. Фицдуейн се почувства като глупак.
Майорът държеше един малък радиопредавател с формата на химикалка.
— Запознати ли сте с принципа на действие на насочения или както някои го наричат, фокусирания взрив? — попита той.
Фицдуейн и Мечката кимнаха. Идеята за създаването на насочен взрив се породила от откритието, че силата на взрива може да бъде направлявана, като експлозивът се постави в контейнер с определена форма и отвор, откъдето да се освободи енергията. Пробивната сила ще търси освобождаване по пътя на най-малкото съпротивление, след което освобождаването ще продължи по инерция. В последствие този принцип бил доразвит и започнало използването на експлозиви във вид на лента, от която можели да се изрязват необходимите форми.
— Щях да съм по-спокоен, ако трябваше да се пробие само един вид материал — каза майорът. — Да беше само бронираната плоча, няма проблем, но когато се добави и друг материал, понякога се случват странни неща. В този случай зарядите са в задната част на сандъка. В центъра е поставен слой от кевлар, подсилен с керамични плочи. Не можем да използваме бронирани плочи, защото ще стане много тежко. Отпред сме оставили място за картина, както искате. Не е необходимо да се отваря целият сандък, за да се види картината, в противен случай ще стане доста неудобно. Затова отпред сме поставили вратички на панти.