Фицдуейн и Джудит вече бяха заели позиция на втория етаж, откъдето имаше добра видимост към задния двор и изхода на тунела откъм кея. Разбра къде се крият Мъроу и Андреас, проследявайки стрелбата им. Оранжерията, където бяха намерили подслон, представляваше водопад от чупещо се стъкло. „Дано да се опазят от натрошените стъкла — мислеше си той. Защо точно там бяха решили да търсят прикритие, когато имаше по-удобни за тази цел места“.
Трийсетина метра встрани една фигура с маскировъчни дрехи пълзеше към задната страна на оранжерията. Явно Андреас и Мъроу не виждаха това. Човекът в маскировъчните дрехи спря и извади два цилиндрични предмета от торбата, която бе на колана му. На Фицдуейн му се стори, че чува как иглата на първата граната бе изтеглена и хвърлена настрана. Той грабна УКВ-то и се опита да се свърже с Мъроу. Терористът се изправи и замахна, за да метне гранатата, Фицдуейн пусна УКВ-то и вдигна пушката. Спусъкът изщрака на празно.
Три последователни куршума от „Узи“-то на Джудит уцелиха терориста в главата. Той се претърколи напред, гранатата се изплъзна от ръката му и се спря под една строителна количка. Веднага след експлозията Фицдуейн вдигна глава и видя как количката полетя във въздуха и с плясък се приземи в едно декоративно езерце със златни рибки, които изхвърчаха от водата и паднаха на камъните около езерото.
Джудит пускаше единични изстрели в изхода на тунела. Фицдуейн се свърза с Мъроу.
— Добре ли сте?
— Не сме ударени — каза Мъроу, — макар че сме изпонарязани от стъклата. Не можем да се измъкнем. Ония в тунела са твърде много.
— Използвахте ли гранатомета?
— Не още. Не можем да се прицелим от засипващия ни огън.
— Отдясно на изхода на тунела има резервоар с бензин — каза Фицдуейн. — За безопасност е покрит с пясък и бетон от всички страни. Една тръба тръгва от него и минава през тунела чак до кея.
— Сещам се — каза Мъроу, — оня безформен купол отдясно на тунела.
— Точно така — каза Фицдуейн, — кажи на Андреас да потърси заряди „М433 HEDP“.
Настъпи тишина. Джудит се обърна към Фицдуейн:
— Засега не им позволявам да действат, но скоро ще ми свършат патроните — тя вдигна два пълнителя — останаха само тези — стреля отново и сложи предпоследния пълнител.
— Намерихме четири такива заряда — обади се Мъроу, — има и някакви „М397“ и „М576“.
— Заредете с два от „397“ — каза Фицдуейн — и после сложете четирите „HEDP“.
След кратка пауза Мъроу докладва:
— Готово.
В този момент от тунела изскочи един човек с граната в ръка. Фицдуейн и Джудит стреляха едновременно. Човекът се препъна, но с последни сили хвърли гранатата. Безпомощно видяха как тя падна в оранжерията. Избликна силна кафява струя и заля всичко наоколо.
— По дяволите — каза Мъроу, — гранатата падна в някакъв течен тор. Сега целите сме окъпани с него.
— Това ще ви е обица на ухото — каза Фицдуейн, — само глупак би се скрил в оранжерия.
— Давай нататък — обади се Джудит. Фицдуейн се усмихна. Джудит имаше типично швейцарско чувство за хумор и умение за стрелба.
— Мъроу, при подадена команда изстреляйте двата „397“ в тунела, а останалите четири в резервоара. И ако улучите, тичайте през глава към главния вход, ще ви чакаме там.
— А ако нищо не стане? — измърмори Мъроу под носа си.
— Готова ли си? — попита Фицдуейн.
— Да — отговори Джудит.
— Огън!
Стреляха едновременно, Фицдуейн забеляза, че в оранжерията има някакво раздвижване — Мъроу стреляше с автомата.
При масирания противников огън терористите потърсиха прикритие и стрелбата откъм тунела намаля. Андреас се показа с гранатомет в ръце. Прикриващият го огън намаля, защото Джудит бе свършила патроните, а Фицдуейн презареждаше. Терористите от тунела надигнаха глави.