— Честно казано — продължи Бъкли, — той е бил практически мъртъв, когато сте го открили. Освен това не виждам как бихте могли да го свалите с голи ръце — доколкото си спомням, в показанията си твърдите, че не сте имали нож или нещо подобно. Не трябва да се забравя и фактът, че би съществувала вероятност за допълнително нараняване на момчето при падането на тялото. В крайна сметка, дори и да е имало признаци на живот, мозъкът е бил вече непоправимо увреден. Щели сте да спасите едно растение. Така че, не се самоизмъчвайте с чувство на вина — няма причини за това, а и носи вреда.
Фицдуейн леко се усмихна.
— Не, не мога да чета мисли — каза патологът. — Просто съм виждал много като вас. Ако самоубийците знаеха какъв удар е гледката на обезобразените им останки за тези, които ги намират, може би биха премислили решението си — той се върна към диапозитива. — Нашият приятел тук е класически пример за смърт от задушаване вследствие на прекъсване на въздуха от притискане. Обърнете внимание на виолетовия цвят на лицето и тези малки червени петънца. Те са най-ярко изразени там, където капилярите са най-слаби. Външно те се проявяват по скалпа, веждите и лицето, над линията на притискане. Езикът е издигнат в основата си, подут и издаден навън. Очите са изпъкнали, а линията, образувана от лигатурата — в случая това е синьото въже — не рисува правилна окръжност по шията, както би станало при затягане на въжето с ръце. Вместо това, както се вижда, въжето минава под гръкляна й се изкачва до точката зад ушите. Отпечатъкът върху тъканите отговаря точно на това, което виждаме. Ако той е бил удушен с въжето преди това или дори ако е бил обесен на друго място, следите нямаше да са същите. Обесването обикновено причинява смърт по един от следните три начина: инхибиция на вагуса, церебрална аноксия или асфиксия.
Фицдуейн вдигна ръка и Бъкли спря.
— Извинете ме — каза Фицдуейн, — запознат съм с някои от тези термини, но мисля, че ще бъде по-разумно, ако се отнасяте към мен като към лаик.
Бъкли се засмя разбиращо. Взе от бюрото си една лула и започна да я пълни с тютюн. Последва драсване на кибрит и характерния звук от разпалване.
— Рудолф е умрял от асфиксия — продължи Бъкли, — безспорно се е задушил до смърт, макар че не точно това е възнамерявал. Избраното от него дърво и клонът, от който е скочил, са му осигурили падане от около метър и осемдесет. В това не можем да бъдем много сигурни, защото може първо да е отскочил нагоре и така да е увеличил височината на падането. Ако използвам непрофесионален език, бих казал, че е възнамерявал да си счупи врата. Вероятно е целял счупване на шийните прешлени, както това става или би трябвало да става при изпълнение на официалната присъда — смърт чрез обесване. В действителност, като изключим съдебните екзекуции, при които палачът е обучен да го прави, рядко се стига до счупване на врата. Рудолф е бил здрав и добре сложен младеж. Вратът му не се е счупил. Както си спомняте, по време на следствието заявих, че смъртта му е настъпила незабавно. Това не е вярно, скриването на част от истината е честа практика и обикновено го правим заради близките. Истинските факти са в писмения доклад, който се предава на следователя.
— А какво ще кажете за белезите по ръцете му? — попита Фицдуейн. — Има драскотини и по пръстите си. Изглежда сякаш се е съпротивлявал.
— Може и така да изглежда — каза Бъкли, — но ако е имало борба от негова страна, която е довела до обесването на жертвата от друго лице, почти със сигурност щеше да има следи от това по тялото му. В конкретния случай отделих много повече време от обикновено, за да направя щателен преглед на трупа, защото замествах и защото не исках да пропусна и най-малката вероятна улика. Колкото и да ни се иска обаче, не открих никаква следа от нараняване, което би могло да се очаква в случай, че е имало борба. Белезите по ръцете и пръстите отговарят напълно на следните две неща: първо, жертвата се е качила на дървото и това е оставило следи по дланите на ръцете й и вътрешните части на пръстите — той спря, за да си дръпне от лулата.
— И второ? — подсказа Фицдуейн.
— Второ, конвулсиите на жертвата докато бавно се е задушавала, висейки на въжето. Разстоянието между ствола на дървото и тялото, от това, което виждам на диапозитивите и най-вече от измерването, направено от полицая, показва, че е много вероятно тялото да се е удряло в дървото при спазмите или по-точно, че пръстите са се вкопчвали в кората на дървото. При случаи като този конвулсиите на тялото са доста силни.