— Съжалявам, че попитах — каза Фицдуейн.
Бъкли се усмихна.
— Освен това взех проби от под ноктите на жертвата и ги подложих на различни изследвания, включително и под микроскоп. Резултатите напълно отговарят на това, което току-що казах. Трябва също да отбележа, че в случай на борба нерядко се откриват следи от кожата, тъканите и дори кръвта на нападателя. В нашия случай такива следи липсват — той се обърна към събеседника си и очилата му проблеснаха през дима от лулата.
Фицдуейн подреди мислите си.
— Добре, ако приемем, че няма доказателства за удушаване, насилствено обесване или каквото и да било физическо насилие, какво ще кажете за вероятността да се е обесил, докато е бил под влиянието на наркотици или дори хипноза?
Бъкли се усмихна.
— Добро хрумване. Както вече споменах, доста се позанимах с нашия приятел. Всъщност направих много неща, които обикновено не се правят при доказателствата, които имаме и то не само заради това, че замествах. Другата причина бе, че жертвата е чужденец и, така или иначе, при пристигането на трупа в Швейцария ще има още една аутопсия. И ако, не дай Боже, заключенията са различни, ще трябва да сърбам попарата, както това се случи с един колега. Много неприятно. Ето защо в този случай, макар че нямаше подозрителни улики, взех допълнителни проби от кръв, коса, урина, стомашно съдържаемо и така нататък, и ги изпратих за изследване в Дъблин. Смятах, че не е изключено да е бил под влиянието на лекарство, което сам е взел и затова поисках специални токсикологични изследвания.
— И? — попита Фицдуейн.
— Нищо — каза Бъкли. — Резултатите показаха млад мъж в добро здравословно състояние, като изключим факта, че е обесен, разбира се. Вижте, не казвам, че такава вероятност е напълно изключена. Съществуват огромен брой препарати и лекарства в днешно време. Искам да кажа, че не открихме никакво доказателство в подкрепа на предположението, че е бил упоен или отровен по някакъв начин. Лаборантите си разбират от работата и затова не ми се вярва да са пропуснали наличието на чуждо съединение в тялото на жертвата. По-вероятно е да им трябва време, за да открият някакво непознато вещество. Но нека пак повторя, такова вещество не беше открито.
— А предположението за хипноза? — Фицдуейн не вярваше много на такава вероятност, но все пак Бъкли беше специалист, а и самият той бе станал свидетел на немалко странни неща в Конго.
— Не знам — каза Бъкли с безизразен глас. — Може на дървото да е имало и някой скрит шаман. Това, което със сигурност мога да кажа, е, че докато преглеждах тялото, не открих златен часовник, люлеещ се пред очите на жертвата.
На Фицдуейн не му беше особено забавно. Знаеше, че патолозите се славят с черните си шеги, но диапозитивите с тялото на Рудолф не изостряха чувството му за хумор.
Бъкли усети реакцията.
— Ако говорим сериозно, наличните доказателства сочат, че вероятността даден индивид да си причини умишлено вреда, дори ако е под хипноза, е много малка. Инстинктът за самосъхранение е много силен. Има, разбира се, сведения за доста необичайни случаи в Африка, Индия и прочие, но при тях обикновено на жертвата през целия й живот е било втълпявано, че шаманът притежава силата да я омагьоса и да причини смъртта й.
— Втълпявано?
— Да. Нещо такова. Малко е вероятно за момче, израснало и възпитано в сърцето на западния капиталистически свят — каза Бъкли.
— Вярно — усмихна се Фицдуейн.
Докторът изгаси загрелия проекционен апарат, за да се охлади. Стаята се осветяваше само от настолната лампа върху бюрото. Фицдуейн се изправи и се протегна. По една или друга причина почти цял ден бе седял, а и беше схванат от дългото пътуване.
Щрак! На екрана се появи долната половина на тялото на Рудолф фон Графенлауб. Бъкли натисна бутона на светлинната показалка и малката стрелкичка се спря на петното върху дънките на слабините на момчето.
— Както се вижда — започна Бъкли с преподавателския си тон, — докато смъртта е настъпвала, червото на жертвата се е изпразнило. Това може да ви наведе на мисълта, че става дума за отравяне или нещо такова. Нищо подобно. В действителност това е доста често срещано явление вследствие на конвулсиите на тялото, но не е задължително да се проявява всеки път. Друго нещо, което също се среща при подобни случаи, е семеизпразването при мъжете. В нашия случай не са открити следи от такова нещо. Полицейското проучване откри, че няколко часа преди да умре, починалият е бил на закуска в училищния стол. Този факт малко ме разтревожи, когато четох доклада, преди да извърша прегледа на тялото, защото от опит знам, че самоубийците почти никога не се хранят непосредствено преди да извършат замисленото. По време на аутопсията при преглеждането на стомашното съдържание с облекчение открих, че той почти не е ял на закуска, а е пил само чай.