— Още нещо, което навежда на мисълта за самоубийство — каза Фицдуейн.
— Е, ако наистина е замислял това, нищо чудно, че господин фон Графенлауб е чувствал устата си пресъхнала — Бъкли подхвана отново с преподавателски тон. — Тук се вижда, че ципът на дънките е затворен, и че пенисът не е изваден. Това изключва възможността за сексуална перверзия с лош край.
— За какво? — попита Фицдуейн слисано.
— Това е част от света на завързването, мазохизма и подобни перверзии — каза Бъкли меко, — и не е типично само за наркоманите от Лондон или Лос Анжелис. Случва се и с обикновени хора като тези в добрия стар католически град Корк. Работата е там, че частичната асфиксия играе ролята на сексуален стимулатор. Често това се разбира случайно, например докато момчетата се боричкат. После някой младок се заключва в банята или тоалетната и започва да си играе с въжета, или вериги, увивайки ги около врата си, за да подсили мастурбацията. Тогава се случва нещо, той се подхлъзва, или слага въжето не където трябва. Прекъсва вагуса и толкова. Оттам нататък от него се интересуват само такива като мене. Родителите разбиват вратата на банята и ето го малкият Джони, посинял досущ като Рудолф, с тази разлика, че пенисът му е изваден навън и от него капе сперма. Нерядко наоколо има разхвърляни порно списания.
— Това е ново за мене — каза Фицдуейн, — а винаги съм смятал, че животът, който водя, съвсем не е отшелнически.
— Е, всеки знае себе си — каза Бъкли. — Хората знаят повече неща за футбола, отколкото за обесването.
Фицдуейн следваше волвото на патолога по улица „Макъртан“ и зави наляво нагоре по хълма към „Арбатъс Лодж“.
Кутията с диапозитивите и копие от заключението на патолога за мъртвия от Берн лежаха на седалката до него. Изглежда почти нямаше съмнение, че става въпрос за самоубийство. Мотивът обаче все така липсваше.
Паркирането в Корк никога не е било лесна работа. Главният паркинг на хотела бе така задръстен с коли, че затрудняваше маневрирането и им трябваха няколко минути и много нерви, за да успеят да се промъкнат отзад, където намериха свободно място.
Лапавицата беше спряла, но все още духаше бръснещ вятър. Фицдуейн и Бъкли заключиха колите и застанали един до друг се загледаха надолу към река Лий, очертана от крайпътните лампи по двата бряга. От време на време върху черната й повърхност се забелязваха отблясъци, а в дясно се виждаха светлините на търговски кораб, застанал на кея.
— Доста от моите пациенти са извадени от тази река — каза Бъкли. — Хората от Корк обичат да се давят. Миналата година имаше толкова много случаи, че един от погребалните агенти предложи да се построи специален кей за самоубийци и да им бъдат осигурени обозначителни шамандури и котви.
— Мисля, че всичко идва от неуредиците по паркирането — каза Фицдуейн.
Бъкли погледна последната хапка ирландско телешко с тъга. Набучи я тържествено на вилицата си и я украси с остатъците от картофената гарнитура. Натоварената вилица направи последното си пътуване.
— Всяко нещо рано или късно свършва — каза той и бутна чинията си настрани. Погледна Фицдуейн и се усмихна благосклонно. — Това, което искам да кажа, е, че не си струва да се вдига толкова шум за едно самоубийство. В района, който обслужвам, само за миналата година имаше по едно обесване на всеки две седмици. Някой беден нещастник мисли, че прави най-големия си жест към човечеството, а в крайна сметка създава работа за няколко часа на държавни служители като мен.
Фицдуейн се усмихна:
— Интересно виждане.
— Но не ви звучи убедително, нали?
Хюго отпи от портвайна си и не отговори веднага:
— Имам ясна цел — каза той. — Това, което ме интересува, е не как е умрял Рудолф, а защо. Та той го направи под носа ми.
Бъкли вдигна рамене. За известно време вниманието му бе изцяло насочено към блюдото със сирене. След това се върна на темата.
— Самоубийството е странно нещо и ние не знаем достатъчно за причините — той се усмихна. — Мъртвите не говорят много. При едно изследване в Лондон бил направен анализ на почти четиристотин самоубийства и се установило, че в половината от случаите основната причина била физическо или психическо заболяване. Това е, което мога да ви кажа, че Рудолф е бил в отлично здраве, нямал е признаци за рак или венерическа болест, или нещо такова, а докладите, които получих, изключват психическо заболяване. Според изследователите единственото, което остава, са така наречените социални и лични фактори.