Внезапно на мястото на дулото се появи размазано петно и се чу взрив като от граната. Той реши, че това са вероятно Ханигън и Куинлън, които го прикриват, раздразни се, че целта му бе избягала и в този момент осъзна, че едва не е бил убит.
Втората ракета повтори триумфа на първата.
— Целта е поразена — извика Грейди и Рош отново скочи и постави нова ракета.
Куинлън и Ханигън засипаха останките от тежките картечници с гранати и картечна стрелба, довършвайки за няколко секунди малкото оцелели.
Изведнъж около тях се разрази буря от изстрели. Терористите бяха разбрали, че сред позициите им са проникнали вражески елементи и се опитваха да ги унищожат. Автоматични откоси, взривове на гранати, смъртоносното свистене на мини изпълни въздуха около тях. Рейнджърите, макар и много по-малко на брой, имаха предимствата на изненадата, нощните телескопични мерници, по-съвършено оръжие и достатъчно амуниции.
Над тях кръжеше Килмара с „Оптиката“. Сега, след като картечниците бяха унищожени, той можеше да се спусне по-ниско. Приборите за топлинно наблюдение без усилие откриваха източниците на топлинно излъчване като човешки тела или оръжия. Рейнджърите носеха специални инфрачервени предаватели и по този начин Килмара лесно разпознаваше хората си.
Щом унищожаването на картечниците бе потвърдено, Килмара даде заповед на втората група рейнджъри да се спуснат на около петстотин метра от бойното поле. След няколко минути рейнджърите вече бяха на път. Командването долу на земята пое Гюнтер.
Не след дълго на Гюнтер му се стори, че вражеският огън отслабва. Трябваха му няколко минути, за да си даде сметка за това, но когато с три тройни откоса покоси малка група мъже, които бяха сложили щиковете на автоматите си, той реши, че трябва да проучи положението. Претърси чантите за амуниции — всички бяха празни. Провери пълнителите на автоматите — те също бяха празни.
Обади се на Килмара и му докладва какво е открил. Секунди след това рейнджърите получиха заповед да не стрелят, освен ако не са заплашени и от небето към замъка прозвуча призив за доброволно предаване. „Предайте се“ прозвуча на френски, немски и на доста елементарния арабски на Килмара.
Отговор не последва. Явно терористите извън замъка бяха или мъртви, или вече нищо не можеха да направят, защото всички паднали бяха допълнително застрелвани за всеки случай. При тези обстоятелства бе немислимо да се вземат пленници, но опасността, да бъдеш застрелян от ранен фанатик, си беше напълно реална.
Битката извън стените на замъка бе приключила.
Глава дванадесета
в тунела под замъка на Фицдуейн — 01:00 часа
Зиг Венгткуист лежеше проснат на земята зад няколко разхвърляни чували с пясък и се опитваше да проумее случилото се.
Беше му трудно, защото болката беше силна, макар че лекарството, което един от рейнджърите, в мрачна синьо-черна бойна униформа, покрито с маска лице, шлемофон и окичен с оръжия последни разработки, му бе дал, бе започнало да действа. Започна да му се доспива. Преживяното и настоящето започнаха да се преплитат.
Опита се да се съпротивлява на успокоителното. Знаеше, че това, което предстоеше, никога вече нямаше да преживее. Битката бе по-жестока и по-сурова, отколкото си бе представял. Хубавото й беше, че ще продължи кратко. Всичко се случи само в продължение на няколко минути и сега стените, тавана и пода на тунела бяха надупчени от куршуми и облети с кръв. Навсякъде се търкаляха трупове или части от трупове.
Миришеше като в кланица.
Помнеше как терористите прорязаха металната врата. Беше тъмно като в рог. Чуваше как се приближават и осъзнаваше, че до сблъсъка остават само няколко секунди, а остриетата на щиковете им бяха готови да го нарежат на парчета.
Зиг изпитваше ужас от ножове. Обля го студена пот и той безпомощно се сви.
— Войникът има трима врагове — беше им казал Фицдуейн по време на инструктажа: скуката, собственото му въображение и врага. Вие сте късметлии — няма да имате време да скучаете. Значи остават две неща — въображението ви и самите терористи. От двете много по-опасен враг е собственият ви разсъдък, така че внимавайте много. Страх в малки дози покачва адреналина и ви кара да действате — това е добре. Но свръхдозата страх ви парализира като заек на светлината на фаровете. А това, приятели, означава, че вие и тези, които разчитат на вас, ще бъдете убити.