Натисна бутона за звука и я хвана по средата на коментара й: „… По-късно, когато полицията обгражда къщата, в която неизвестен брой въоръжени лица държат петима заложници, виждаме жестокото убийство на четири жертви и питаме: Какви са причините за тероризма? За това ще говорим след новините в девет и тридесет в предаването «През днешния ден»“.
Причините за съществуването на тероризма, обяснени в четиридесет минути между няколко реклами. Телевизията бе хитър номер. Като гледаше рекламата, си помисли, че в дадени случаи самата телевизия дава храна и достатъчен мотив за тероризъм.
Едва когато изгледа филма „Кръвопролитието в Кинегад“ и изслуша коментара на репортера, осъзна важността на казаното от Етен — това означаваше, че Килмара и неговите „Рейнджъри“ щяха да имат доста работа.
Надяваше се, че полковникът ще е достатъчно разумен да не се показва. Вече бе твърде стар, за да е в първите редици.
Килмара бе със синьо-черна бойна униформа, черен колан и рейнджърски ботуши. Лицето му бе сериозно, без каквато и да е следа на ведрост. За последен път хвърли поглед на осемте телевизионни монитора, които изпълваха задната част на подвижния команден център.
— Подавай ми информация на главния монитор на всеки пет секунди! — каза той.
Сержантът на контролния пулт се оправяше с лекота с редицата бутони и плъзгачи. Последователно показваше картина от всяка от шестте наблюдателни камери, поставени около сградата.
Завесите върху прозорците на двуетажната къща бяха пуснати. На пръв поглед тя изглеждаше необитаема, но Килмара знаеше, че вътре двама безмилостни убийци държаха майка и четирите й деца като заложници. За да покажат, че не се шегуват, двамата терористи, които не зачитаха човешкия живот, хладнокръвно бяха убили стопанина на къщата. Тялото лежеше там, където бе паднало — на метър от собствения му праг. Жената и децата бяха заставени да гледат как младият германец с черни мустаци и блестящи зъби с един замах бе прерязал гърлото на жертвата. Полковникът обърна гръб на мониторите и тръгна по пътеката на командния център. От двете му страни рейнджъри с бойни униформи боравеха с лекота с високочувствителните електронни уреди за свръзка и наблюдение. Главното осветление бе намалено, за да се осигури по-добра видимост на екраните, а където бе нужно светлината се осигуряваше от единични лампи. Чуваше се приглушеното бръмчене на мощен генератор.
Влезе в малката заседателна стая и затвори вратата след себе си. За разлика от залата за наблюдение, тук беше светло.
— Нещо ново? — попита той.
Майор Гюнтер Хорст и един лейтенант от „Рейнджърите“ вдигнаха глави. Тъкмо разглеждаха вещите на двамата терористи, намерени в набързо изоставения Форд Ескорт.
— Лични вещи, карти на местността и туристически справочници — каза Гюнтер. — Нищо, което би ни помогнало, да намерим изход от сегашната ситуация. Е, може би след известно време момчетата от съдебната медицинска служба ще открият нещо, за което да се хванем — той млъкна и вдигна една книга с твърди корици от масата. — Струва ми се, че това ще те заинтересува.
Въздействието на снимката от корицата бе зашеметяващо. На фона на вдигната пушилка и дим се различаваше черно-белият силует на войник — уморен, измъчен и небръснат. В ръцете си той държеше гълъб и го гледаше с умиление. На колана му, точно до манерката за вода, висяха две отрязани човешки глави.
Книгата се казваше „Парадокси“ и имаше подзаглавие „Портрет на войната такъв, какъвто го е видял един от най-добрите военни фоторепортери в света, Хюго Фицдуейн“.
— Не може да бъде! — възкликна Килмара. Погледна Гюнтер. — Намери го и го доведи! Може би той ще види връзката, която на нас ни се изплъзва.
— А къде може да е сега?
— Предполагам, Все още е в Дъблин — отговори полковникът. — Виж в апартамента на Етен или наоколо в някой добър ресторант с хубави вина — погледна часовника си. Беше девет и четиридесет вечерта. — Опитай и в телевизионното студио. Понякога взема Етен като свърши предаването й.
— Ще направя всичко възможно — каза Гюнтер.
— Знам — усмихна се Килмара, после се обърна към лейтенанта. — Обади ми се, когато пристигне планът на къщата.
Фицдуейн се бе облегнал на стената в малкото контролно студио и гледаше как Етен методично разбива на пух и прах самообладанието, възгледите и авторитета на седящите насреща й: именит свещеник, министърът на правосъдието и доцент по социология от Дъблинския университет.