Със слушалка в ръка Фицдуейн се поколеба — все пак Гуидо бе имал продължителна любовна връзка с Етен и познаваше тялото й не по-зле от него самия. В ума му като на лента преминаха редица интимни сцени между жената, която обичаше и мъжа, който му бе приятел. Вярно, оттогава бе минало доста време, но представите бяха така истински.
„Животът е твърде кратък, за да си причиняваме сами болка“, помисли си той и започна да набира номера.
Доктор Пол имаше бледо лице с аристократични черти, косата му бе гладка като коприна.
— Чувстваш ли се удобно? — попита той. Успя да придаде загрижена нотка на гласа си. Вдъхваше сигурност, а в тембъра му прозираше увереността на професионалиста.
Кадар със задоволство помисли, че е успял с доктор Пол. Отпусна се в стола си и кимна.
— Щом е така, защо не ми разкажеш за себе си? — каза доктор Пол. — Нека започнем с името ти.
— Казвам се Феликс Кадар, но това не е истинското ми име.
— Разбирам.
— Имам много имена — непрекъснато ги сменям.
Доктор Пол се усмихна загадъчно. Имаше красиви бели зъби.
— В свидетелството ми за раждане пише, че съм роден през 1944 в Берн. Всъщност съм роден в един малък апартамент на „Брюнерщрасе“ на пет минути път оттук. Името на майка ми е записано като Виолета Консуела Мария Баларт. Баща ми е Хенри Бриджнорт Лодж. Тя е кубинка и е работела като секретарка в дипломатическата мисия, той е гражданин на САЩ. Не били женени. Било военно време, дори и в Швейцария бушували страсти.
Баща ми работел за ОСС. Така й не споменал, че в Щатите го чакат жена му и малкият му син. Когато майка се опитала да обясни, че талията й е понапълняла не от големите военни порциони на швейцарската кухня, на баща ми внезапно му се наложило да замине за Италия и няма съмнение, че добре е изкарал войната.
Нас ни изпратили обратно в Куба, в един затънтен малък град наречен Майари, в провинция Ориенте. Най-забележителното нещо в тази част на страната била една огромна хасиенда, простираща се на километри наоколо — била над четиридесет хиляди декара — но по-важното е, че била собственост на човек на име Анхел Кастро. Той имал седем деца и едно от тях нарекли Фидел.
Много хора казват, че не се интересуват от политика, защото според тях е все едно кой е на власт — животът така или иначе ги мачка. Е, не съм съгласен с това. Управлението на Батиста значеше много за мен. По това време съм бил на около осем години и ето — имах нови дрехи, носех обувки и можех да ям колкото искам. Майка си направи нова прическа и започна да ухае на парфюм. И всичко това благодарение на майор Алтамир Вешпура — шефът на тайните служби на Батиста за нашата провинция. Винаги носеше униформа, имаше лъснати до блясък кафяви ботуши и около него се носеше миризма на пот, уиски, пури и одеколон. Когато си сваляше куртката и оставяше колана с кобура на стола, виждах, че под мишницата носеше и друг, по-малък пистолет.
— Какво чувстваше към майка си по онова време? — попита доктор Пол.
— О, тогава още не я мразех, а сега пък е вече безсмислено. Просто я презирах. Беше глупава и слаба — родена да бъде нечия жертва. Каквото и да направеше, никога не беше както трябва. Определено нямаше късмет в живота. Баща ми я бе изоставил. Семейството й се държеше ужасно с нея. Бе принудена да пести и да се лишава от много неща, за да си осигури прехраната. Накрая стана и играчка в ръцете на Вентура.
— Обичаше ли я?
— Обич, обич, обич — странна дума, да обичаш е обратното на това да властваш. Не зная дали съм я обичал, вероятно когато съм бил съвсем малък съм я обичал — та тя беше всичко, което имах. Но пораснах бързо.
— А тя обичаше ли те?
— Сигурно — отговори Кадар с равен глас, — по някакъв си неин начин. Обикновено ме взимаше да спя при нея в леглото.
— И това продължи докато не се появи Вентура.
— Да.
— Майка ти хубава ли беше?
— Дали е била хубава? О, да, и нещо повече — бе чувствена. Обичаше да гали и да я галят. Винаги спеше гола.
— Липсваха ли ти нощите в леглото на майка ти?