Един от мъжете извика Уитни. Не чух какво му каза, но Уитни махна и извика нещо в отговор. Доплува до брега и застана на плиткото. Погледна към мен и се усмихна. После прекара пръсти през косата си, за да изцеди водата. Загорялото му мокро тяло блестеше на слънцето.
Двамата мъже пристъпиха напред и за момент Уитни се скри от погледа ми. Видях как един от мъжете направи някакво движение и почти веднага чух двата изстрела. Гърмежът бе заглушен от прибоя.
Надигнах се, но все още не бях разтревожен. Това, което виждах, не беше истинско. Като че ли нищо от видяното нямаше връзка с мен. Потта ме заслепяваше и трябваше да сваля слънчевите си очила, за да се избърша.
Тогава двамата мъже се разделиха. Единият презареждаше къс, но тежък пистолет. Виждах слънчевите отблясъци по патроните. Другият държеше в дясната си ръка автоматичен пистолет. Той навлезе във водата и го насочи към Уитни, но не стреля веднага. За момент го погледна вторачено с протегната напред ръка, като че ли гледката пред очите му го бе вцепенила.
Тялото на Уитни стоеше все още изправено, но там, където бе лицето и горната част на главата, нямаше нищо. Бликна кръв, обля тялото му и оцвети водата около него.
Тогава мъжът с пистолета стреля. Първият изстрел захвърли тялото назад във водата сред розови пръски. Мъжът продължи да стреля докато патроните не свършиха. После извади нов пълнител от джоба си и презареди. Погледна към мен. Другият каза нещо и двамата се запътиха към гората.
Кадар вдигна глава към доктор Пол:
— Сега имам нужда от почивка.
Взеха такси до улица „Лиматщрасе“, където се намираше апартамента на Гуидо и по пътя прибраха багажа на Фицдуейн от гарата.
Във вечерния здрач река Лимат сивееше. Движението бе натоварено, но нямаше задръствания. Трамваите бяха пълни с уморени хора, които се прибираха в къщи.
Като завиха към апартамента на Гуидо, минаха покрай склад, който изглеждаше така, сякаш е бил арена на бойни действия — окичен със знамена и изпъстрен с надписи. По земята се търкаляха камъни и други подръчни боеприпаси. Мястото бе оградено с бодлива тел. Полицаи, някои от които с бойна униформа, бяха заели всички най-важни позиции. Зад бодливата тел стояха групички хора, които наблюдаваха и коментираха.
— Както виждаш — каза Гуидо, — апартаментът ми е на много удобно място. Имам възможност да съм в центъра на събитията дори и при сегашното ми здравословно състояние, спорната зона е само на триста метра.
— Каква е тази спорна зона? — попита Фицдуейн.
— Става дума за Автономния младежки дом. Ще ти разкажа по-подробно като седнем на масата — изглежда на Гуидо му беше забавно. — Май не очакваше да видиш такова нещо в спокойната Швейцария?
— Вярно е — каза Фицдуейн.
Апартаментът беше на втория етаж. Гуидо тъкмо се канеше да отключи, когато вратата се отвори. Една привлекателна тъмнокоса жена, малко над тридесетте, го прегърна. Той обгърна с ръка раменете й.
— Това е Кристина. Тя се грижи да се държа прилично. Смята, че имам нужда някой да ме наглежда и според нея не мога да си сваря сам дори яйце — целуна я по челото и тя стисна в отговор ръката му.
Апартаментът бе просторен и уютен. Гуидо въведе Фицдуейн в кабинета си и наля по една чаша бяло вино.
— Би трябвало сега да съм зает с приготвянето на салатата, но Кристина знае, че искаме да си поговорим.
— Тя е хубава жена — каза Фицдуейн. — Не мислех, че някога ще се превърнеш в домашар.
— Ако знаех, че е толкова хубаво, щях да опитам доста по-рано.
— Вече опита — каза Фицдуейн, — не помниш ли?
Гуидо го погледна право в очите и не отговори веднага.
— Не, не помня — за известно време настъпи тишина. Гуидо се покашля и каза: — Поработих върху Беат фон Графенлауб, както ме помоли. Намерил си си страхотен обект за разследване. Не заставай на пътя му. Иначе може да се озовеш в самолета за Ирландия по-рано, отколкото искаш.
— Защо?
— Фон Графенлауб е основна фигура в системата. А швейцарската система се грижи за себе си. Ако създаваш твърде много неприятности, те отстраняват. Просто и ясно.
— А какво се разбира под това да създаваш неприятности? — попита Фицдуейн.
— Това вече е относително понятие. Не е задължително да знаеш. Те правят законите, страната си е тяхна.