В интерес на истината той не преследваше нищо конкретно. Шпионирането само по себе си бе цел. Помагаше му да не мисли за това, което бе изгубил — своего рода подготовка за бъдещия му самостоятелен живот. Носеше му усещането за власт.
Един ден Вентура го извика. Каза, че някой иска да го види, но не трябва да казва за това на майка си. Накара го да се изкъпе, да сложи костюм и вратовръзка и го откара до една къща на „Кале Олиспо“ в Хабана Виейя. По пътя му съобщи, че човекът имал да му каже нещо много важно и че ако Кадар мисли за бъдещето си, ще слуша внимателно, ще бъде учтив и ще приеме това, което му предложат.
Въведоха го в една оскъдно обзаведена стая на втория етаж и го оставиха сам. Прозорците бяха затворени, помещението имаше вид на място, където дълго никой не е живял. След няколко минути влезе изискан американец. Заключи вратата и го покани да седне.
Кадар веднага разбра кой е той. Майка му все още пазеше снимка на мъжа и не един път му бе говорила за него. Сега, разбира се, изглеждаше по-стар и косата му бе започнала да посивява, но той беше от хората, които възрастта не загрозява.
Извади една тънка пура от сребърна табакера и я запали. Бе облечен в светлосив летен костюм, скъпа вратовръзка от известна модна къща, синя риза с копчета на якичката. На краката си имаше обувки, каквито носят банкерите. Очевидно бе човек от привилегированата класа.
— Мисля, че знаеш кой съм — каза мъжът.
— Ти си моят баща — Хенри Бриджнорт Лодж.
— Говориш добре английски — отбеляза Лодж. — Майка ти те е научила, нали?
Кадар кимна.
— Нямам много време — започна Лодж, — затова слушай внимателно. Знам, че досега не съм се проявявал като твой баща. Нямам намерение да се извинявам. Би било излишно. Случват се и такива неща, а особено във военно време. Толкова по този въпрос.
По времето когато се запознах с майка ти, вече бях женен и имах малък син. След като се върнах в Щатите за известно време дори не исках да чувам за Европа. Беше като лош сън. Просто изтрих последните няколко години от паметта си, което означава и теб и майка ти. Дори за момент не съм помислял за вас.
Тихият и спокоен живот е хубаво нещо, но до време. Започнаха да ми липсват силните усещания. В края на войната Труман, който нямаше време за призраци, разпусна ОСС. След година, когато Сталин го би по всички фронтове и червените започнаха да завземат все нови и нови страни, Труман се обърна на сто и осемдесет градуса и създаде ЦРУ. Като бивш служител на ОСС бях един от първите, които започнаха работа там. Имах опит, говорех няколко езика, включително и испански. Скоро след това ме повишиха.
Преди около седем години ми възложиха да проверя как вървят операциите ни в Куба. Някъде по това време ЦРУ пое Куба и имаше някои съмнения за надеждността на голям брой от агентите, които бяхме наследили от ФБР. Накрая всичко се оправи, но докато се занимавах с това, нещо ме накара да потърся майка ти и теб.
Не искам да правиш грешни заключения. Нямах за цел да възпламенявам стари страсти. Имах щастлив брак. Аз съм един от малкото късметлии, които са успели в брака. По-скоро бе от любопитство.
Открих, че вие двамата не живеете никак добре. Бяхте в някакво затънтено градче в дълбоката провинция и едва свързвахте двата края.
С годините се научих да приемам хладнокръвно нещата — работата ми съвсем не укрепва вярата в доброто у човека — но нещо ме накара да се опитам да ви помогна. Реших, че се нуждаете от малко пари и от някой, който да ви защитава.
— Вентура — промълви Кадар.
Лодж погледна Кадар с одобрение.
— Умно момче. Вентура винаги е казвал, че си те бива. Вероятно се досещаш за останалото. Дълго време той беше един от нашите хора тук. Но не съм му казвал да стане любовник на майка ти. Вентура просто съчетаваше работата с удоволствието и така си спестяваше излишни пътувания. Заръчах му да се грижи за вас и му плащах за това. Парите бяха мои, а не служебни. Естествено той си получаваше и парите от ЦРУ. Вентура знае как да си осигурява допълнителни доходи.
— Защо ме извика тук? — попита Кадар. — Благодарности ли очакваш?
Лодж се усмихна:
— Виждам, че ние с теб добре ще се разбираме. Не, не очаквам да ми благодариш. И не си мисли, че е защото изпитвам някакви чувства. Аз дори не мога да разбера дали ми харесваш. Но не това е важното. Ти си ми нужен заради моята съпруга. Преди две години нашият син почина от менингит. Тя не може да има повече деца, а не искаме да осиновяваме напълно непознато дете. Ти си идеалният вариант. Откак Тими умря, тя е много потисната. Само такъв като теб може да й върне радостта.