Имаха навика да си лягат късно. С поставени слушалки ги наблюдавах през тайната си шпионка. Като следях движенията им, си мислех — ето, те правят това или онова за последно. Имах усещането, че съм всесилен.
Вентура си легна съвсем гол. Отпи от чашата си коняк и после се отпусна на възглавниците. Пушеше пура. На нощното шкафче отстрани лежеше автоматичният му пистолет. Зареден и със спуснат предпазител. Майка седеше пред тоалетката. Знаех, че ще бъде там още няколко минути. Вече не желаеше да споделя леглото си с Вентура.
Оставих вратата на стаята си отворена и слязох долу. Почуках внимателно на вратата и казах, че съм аз. Майка ме пусна да вляза.
— Трябва да си поговорим — казах аз.
Вентура изглеждаше раздразнен, но в същото време се забавляваше. Чашата му беше почти празна. Минах от неговата страна на леглото и я напълних. Гърдите му бяха покрити с косми и бе изпотен.
— Благодаря, момче — беше приятелски настроен.
Майка стоеше с гръб към нас. Оставих бутилката с коняк на нощното шкафче, до една кърпа за ръце, която Вентура бе използвал. Беше пропита с пот. Избърсах ръцете си в нея и бръкнах в джоба за пистолета. Стрелях два пъти в гърдите му. Обърнах се едновременно с майка ми и с три бързи крачки застанах пред нея. Коленичих. Над рамото ми тя виждаше Вентура. Гледаше вторачено със зяпнала уста и бе така смаяна, че дори не можеше да извика. Поставих дулото на пистолета в устата й, насочих го нагоре и дръпнах спусъка. Всичко бе станало по-тихо отколкото очаквах.
Чух хриптене и се върнах при Вентура. Беше все още жив, макар че погледът му бе започнал да помътнява. По чаршафите имаше петна от кръв и коняк. Вентура се опитваше да каже нещо. Наведох се по-близо над него, но внимавах да не се изцапам. Той прошепна: „Защо мен, защо точно мен?“
Извадих бележката от джоба си и му показах собствения му подпис. В очите му се появи разбиране. Прочетох му един номер и сума — един милион триста двадесет и седем хиляди долара.
— Мислех да ги направя два — прошепна той, — но онова копеле Кастро ми обърка сметките.
Стрелях два пъти, този път в главата. Скъсах бележката и посипах парчетата по тялото му. На бележката пишеше, че той напуска Куба и че оттук нататък майка ми ще трябва да се грижи сама за себе си. Сложих пистолета в ръката на майка.
Никой нищо не беше разбрал. Нямаше нужда да ме открият как пищя, като че ли съм се втурнал в стаята им, след като съм чул изстрелите. Изчаках десет минути и предпочетох втория вариант. Заключих вратата на спалнята им, качих се в стаята си и си легнах. Спал съм непробудно. На другата сутрин охраната разбила вратата им и аз се събудих от трясъците и виковете. Не беше трудно да оставя ключа на майка ми от спалнята на мястото, където би изхвърчал при разбиването на вратата.
След три дни се запознах с новата си майка. Баща ми ме изгледа странно, когато си стиснахме ръцете, но не каза нищо.
— Какво почувства, след като уби майка си? — попита доктор Пол.
— Искаше ми се да бях използвал ловна пушка.
Вечеряха леко — салата, картофи, сирене и плодове. На масата имаше свещи. Припомниха си стари преживявания, говориха за общи приятели, обсъдиха храната, виното, но никой не спомена за бъдещите си планове. На няколко пъти, когато мислеше, че никой не я гледа, Фицдуейн забеляза, че в погледа на Кристина се четеше тъга. В останалото време тя грееше от нежност и дълбока обич. Хюго осъзна, че въпреки болестта и приближаващата смърт Гуидо бе спокоен и доволен от живота си.
Говориха за скорошните бунтове в Цюрих и младежкото движение.
— Съвсем се обърках — каза Фицдуейн, — освен че нямате безработица, почти не съществува инфлация и имате един от най-високите стандарти на живот, с какво друго нямате проблеми? Кой всъщност се бунтува и защо чупят прозорци наляво-надясно?
— Счупените прозорци не са всичко, имаше и няколкохилядно шествие от съвсем голи младежи през центъра на Цюрих.
Фицдуейн се подсмихна.
— Не мога да ти кажа срещу какво точно протестират — продължи Гуидо. — По-скоро е нещо като не съвсем мотивирана реакция на част от младите хора срещу системата като цяло. Независимо от безспорните предимства на швейцарския начин на живот, не може да се отрече фактът, че съществува и огромен обществен натиск, с който отделният човек трябва да се съобразява. Сами по себе си повечето закони са напълно смислени, но когато всичките образуват система, какво се получава? Една демокрация от западен тип, където почти няма свобода — или поне те така твърдят.