— Прилича ми на студентските вълнения от хиляда деветстотин шейсет и осма във Франция.
— Да, има нещо общо между двете неща, но вълненията от хиляда деветстотин шейсет и осма бяха по-добре организирани. Имаше и лидери като Даниел Кон Бендит, бяха поставени конкретни искания. Това тук като че ли няма обединяваща цел, дори и исканията им не са изработени прецизно. Няма представители, с които може да се преговаря. Властите не знаят какво да правят и с кого да водят разговори и, естествено, понеже са стреснати, вместо да обмислят трезво нещата, пращат полицията да разгони бунтовниците с палки, сълзотворен газ и водни струи.
— Това младежко движение обхваща ли цялата страна? — попита Фицдуейн.
— Обхваща почти цяла Европа, но под различни форми. Що се отнася до Швейцария, мисля, голяма част от младите хора се вълнуват от тези въпроси, но много малко от тях се впускат в активни действия и то основно по градовете.
— Това се отнася и за Берн, нали?
— Донякъде — отговори Гуидо, — но не по същия начин. Хората в Берн си имат своя философия за живота. Не обичат конфронтацията. Лично аз смятам, че управата в Берн успява да се справи по-добре в подобни ситуации.
— Мислех, че смяташ жителите на Берн за повърхностни — каза Фицдуейн, като си спомни забележката на Гуидо от преди малко.
— Почакай малко, аз казах, че жителите на Берн са прочути със своята мудност, но не съм казвал, че са глупави. Искам да ти покажа нещо — той се усмихна, изправи се и отиде до един шкаф, откъдето извади един обемист предмет. Постави пушката на масата сред празните винени чаши и остатъците от сирене. На светлината на свещите оръжието имаше матов отблясък. Двукраката стойка бе спусната и леко извитият пълнител си беше на мястото.
— Това е „SG-57“ — каза Фицдуейн. — Калибър седем милиметра и половина, пълнителят събира двадесет и четири патрона, самозареждащ се и напълно автоматичен. Ефективна стрелба до четиристотин и петдесет метра. Никоя трапеза няма завършен вид без неговото присъствие.
— Както винаги експерт по оръжията — каза Гуидо. Фицдуейн сви рамене. — Близо шестстотин хиляди швейцарски семейства имат по един такъв автомат — каза Гуидо, — както и пломбиран контейнер с двадесет и четири патрона. Почти всеки мъж на възраст от двадесет до петдесет години е в армията. Над шестстотин и петдесет хиляди мъже могат да бъдат напълно мобилизирани за часове. Готови сме за война и в мирно време. Армията е една от главните социални организации, които задържат швейцарците в едно цяло.
— Ами ако не искаш да участваш във всичко това?
— При положение че си в добро здраве — каза Гуидо — и си на двадесет години, влизаш в системата. Ако откажеш, те очакват около шест месеца затвор, след което ще си имаш проблеми в намирането на държавна работа, а и други спънки. Има някои важни неща, които трябва да научиш за армията. Не е само нещо, през което всички швейцарци между двадесет и петдесет години трябва да преминат, на тренировъчните площадки в армията се срещаш с голяма част от управляващия елит.
Започваш като обикновен войник. След четири месеца обучение се връщаш в цивилния живот заедно с униформата и автомата си до следващата година, когато изкарваш двуседмичен опреснителен курс, и така докато станеш на петдесет.
Най-добрите се привличат за ефрейтори, после стават офицери и в крайна сметка стигат до генералния щаб. Има около петдесет хиляди офицери, а само две хиляди от тях съставляват генералния щаб и точно те са хората, които дърпат конците в тази държава. Колкото по-нагоре отиваш във военната йерархия, толкова повече време трябва да отделяш от цивилния си живот. Това ние наричаме „да си плащаш за длъжността“. За обикновения работник или за малките бизнесмени това се оказва доста трудно. В резултат на това генералният щаб, а до известна степен и офицерският корпус се състоят предимно от директори на големи банки, индустриални корпорации или хора от правителството.
— Или както е казал Айзенхауер — „Военно-промишлен комплекс“ — обади се Фицдуейн.
— Той е имал предвид Америка и тайните споразумения между военните и големите пари. А тук не е точно така. Големите в армията и големите в бизнеса са едни и същи хора. Те не просто произвеждат оръжията. Те ги купуват, а после ги използват.