— Но само за обучение — каза Фицдуейн.
— И слава Богу.
По-късно, когато Гуидо се поумори, Кристина заведе Фицдуейн в стаята му. До прозореца имаше огромно растение, което сякаш искаше да се добере и удуши лампиона.
— Добре върви — каза тя, — пристигна от Англия в една бутилка от мляко.
— Двуметрова бутилка от мляко? — учуди се Фицдуейн.
— Е, доста порасна оттогава.
— И как се нарича?
— Това е папирус, има още едно до леглото ви.
— Господи, колко бързо расте тази чудесия?
Кадар отново бе потънал в спомените си.
Не знаеше дали трябва да изпитва някакви угризения. Казано честно, след случилото се не чувстваше нищо, освен крайна умора и някакво неясно чувство на удовлетворение, че все пак е успял да го направи. Беше взел изпита. Разполагаше с вътрешна сила, която не всеки притежаваше. Беше роден да управлява.
Опита се да не си спомня как се бе чувствал на следващия ден. Откакто го бяха събудили не можа да спре треперенето, а спазмите продължиха през целия ден. „Нормална реакция от шока“ — беше казал докторът, а Кадар лежеше и скърцаше със зъби в тиха ярост срещу предателството на тялото си. След години, когато премина курса си на обучение по източни бойни изкуства, Кадар се научи да контролира физическата и психическата си сила и шоковото състояние след акция не се повтори повече. Много рядко, той все пак си задаваше въпроса, дали тези стресови реакции не се проявяват, макар и по някакъв скрит и невидим начин, както тънките като косъм пукнатини по крилото на самолет, причинени от умората на метала.
За няколко минути настъпи тишина. Кадар бе обзет от радостно чувство щом си спомни за времето на новия си живот в Щатите. Тогава най-много бе изненадан не от лукса в новия си дом или от материалните блага, от които той можеше да се ползва в рамките на разумното, или от заобикалящия го свят, в който като че ли всичко бе възможно, а от отношението на баща си.
При тяхната първа среща в Хавана, Хенри Бриджнорт Лодж се беше показал като студен, твърд и циничен, почти лишен от чувства човек. Имаше нужда от син, за да угоди на жена си. Така да бъде. По-късно, макар че държанието му спрямо Кадар бе все още студено и впечатленията за цинизма и твърдостта му се проявиха, Лодж все пак показваше загриженост към развитието на сина си и Кадар почти бе свалил гарда и бе започнал да го обича.
Трябваше да използва всичките си сили, за да се противопостави на това чувство, което заплашваше да го обземе. Постоянно си повтаряше, че ако иска да владее положението изцяло, трябва да остане над чувствата, които изпитват обикновените хора. Всяка вечер в леглото той непрекъснато си напомняше това, през сълзи, а тялото му бе обзето от чувства, които той не можеше и по-скоро не искаше да разбере.
Скоро след като се настани в новия си дом на не повече от двадесет минути път с кола от Лангли, той бе подложен на серия от изпити и тестове, с цел да се разбере как трябва да продължи по-нататъшното му обучение.
Оказа се, че е изключително надарен. Подобен коефициент за интелигентност бяха показали само нула цяло и един процента от населението. Езиците му се отдаваха. Показа и артистични заложби. Имаше отлична координация на тялото и беше ако не забележителен, то поне много добър спортист.
Стана ясно, че за неговите способности обикновеното училище просто бе загуба на време. През първата година го обучаваха частни учители. Лодж бе надникнал из средите на висококвалифицираните специалисти и психоаналитици, които бяха част от общността на ЦРУ. В резултат на това Кадар получи възможността за пряк контакт с високо ерудирани хора, с бърз ум и забележителен интелект, каквито дотогава бе срещал само в книгите. Беше вълнуващо преживяване. Всичко му харесваше и той израсна интелектуално и физически.
През втората учебна година го изпратиха в специализирано училище за надарени деца и едновременно с това продължи подготовката му и с частните учители. Това се превърна в практика и през следващите години докато не завърши „Харвард“. През същата година той откри, че притежава чар и че привлича хората и може да използва тези свои качества, за да ги манипулира за свои собствени цели.
Осъзнаваше, че няма почти никакъв опит в отношенията си с тях, и че това е слабост от негова страна. Впусна се да изучава начина, по който те реагираха спрямо него и хвърли много сили, за да се изгради като личност. Така общественият му облик се отдалечи още повече от истинската му същност. Стана един от най-обичаните момчета в класа.