Лодж инстинктивно усещаше истинската природа на сина си. Знаеше, че съществуват рискове, но в същото време позволяваше на една от слабостите си да потиска инстинкта му — талантливостта го привличаше неудържимо. За него беше много трудно да устои на момче като Кадар, което така бързо и резултатно реагираше на интелектуалните стимули. Беше нещо като това да имаш градина, където всяко посято семенце се прихваща и избуява. Да образова, обучава и окуражава този невероятен млад непознат, който му беше син, се превърна в мания.
Хенри Бриджнорт Лодж произхождаше от много богато семейство от доста поколения. За тях да направиш кариера не означаваше нещо кой знае какво пред способността да се печелят пари. Те притежаваха дарбата да ги печелят и то в огромно количество, повече, отколкото им трябваха. Това явно се предаваше от поколение на поколение, но техните истински стремления бяха насочени към по-висши неща, като това да поставиш себе си в служба на родината. Всичките им усилия бяха насочени към защита интересите на Съединените Щати, както те ги разбираха, ревностно и безмилостно като йезуити. За всички от фамилията, за каквато се смятаха, целта оправдаваше средствата.
Много хора изживяват живота си, без да имат дори веднъж шанса да попаднат на човек, от когото наистина могат много да научат. В това отношение Кадар бе двоен късметлия. Вентура, макар и несъзнателно, го бе научил на това как да се докопа до властта, как да използва насилието, манипулирането и изнудването. Лодж и неговите колеги научиха Кадар да мисли стратегически, създадоха му мрежа от връзки във висшия ешелон на властта, научиха го на светски маниери и благодарение на тях той придоби редица умения като се започне от езиците и високата обща култура, и се стигне до планиране на проекти и стрелба с боен пистолет.
Лодж вероятно подозираше за вътрешната борба на Кадар, но се надяваше с времето страстите да се уталожат, което бе присъщо за всички от семейството. Синът му бе подготвен за забележителна кариера в ЦРУ, последвана от прехвърляне в държавното управление.
Години по-късно Кадар се забавляваше от мисълта, че обучението, което бе преминал и чиято цел бе да го подготви за държавната власт, бе направило от него един от най-опасните престъпници на века, който презираше всичко, за което семейство Бриджнорт Лодж се бореха. Освен, разбира се, парите им.
Когато на сутринта Фицдуейн се събуди, в апартамента нямаше никой. Въпреки двойните прозорци шумът от улицата достигаше до него. На масата го чакаше лека закуска. Автоматът бе прибран.
Отвори шкафа в кухнята, търсейки конфитюр. Имаше два вида и един буркан английски мармалад. Най-отзад имаше един запечатан контейнер с двадесет и четири патрона. Приличаше на кутия от газирана напитка.
Докато закусваше започна да преглежда бележките и записите за фон Графенлауб, които Гуидо му бе оставил. Остави лентите за по-късно и съсредоточи вниманието си върху писмения материал. Гуидо бе представил ясно нещата.
„Семейство фон Графенлауб е едно от най-старите и уважавани в Берн. От векове членове на семейството участват в градската управа или в управлението на кантона. Беат фон Графенлауб е един от стълбовете на швейцарското общество чрез семейството, бизнеса и армията.
Освен предимствата на произхода си Беат поставил основата на зашеметяващата си кариера още през Втората световна война, като осъществил няколко мисии за швейцарското военно разузнаване. Накратко бил е куриер между информатори, внедрени във висшето немско командване и швейцарското военно разузнаване. Под прикритието на изложби за скиорски принадлежности и разни други спортни прояви, той донасял важна стратегическа информация, като подробности за операцията «Таненбаум» и немско-италианският план за нахлуване в Швейцария.
И тъй като рискувал живота си в служба на родината, за награда получил бързо издигане и в армията, и в цивилния живот.
След войната няколко години се занимавал с бизнес, но после решил да учи право. Като се дипломирал, започнал собствена практика и в крайна сметка станал съветник на много от големите швейцарски корпорации. Същевременно направил кариера и в армията, по-специално във военното разузнаване. Официално се уволнил през хиляда деветстотин седемдесет и осма с чин полковник от генералния щаб.
Влиянието му в деловите кръгове се подсилва и от факта, че той се явява довереник на няколко частни имения. Като такъв броят на избирателите му значително надвишава този, който немалкото му лично богатство би му осигурило и по този начин той се превръща във важна фигура за деловите кръгове в Швейцария…“