Всичко започна от един откраднат мерцедес, шофиран от двадесет годишен наркоман, който отчаяно се опитваше да продаде нещо, за да си получи дозата.
Приключила с работата за деня и напазарувала за вечеря, Тили чакаше трамвая. Мечката трябваше да се появи всеки момент. Той бе на не повече от сто метра, когато се случи всичко. Чу звука от удара на колата. Видя как тялото й изхвръкна във въздуха и се блъсна в една витрина. Стъклото се пропука на няколко места, но не се пръсна. Тили лежеше на земята, ръката й конвулсивно потреперваше, кръвта й течеше по паважа.
След случилото се тя изпадна в кома и в това състояние прекара следващите три месеца. Мозъкът й бе увреден безвъзвратно. Мечката бе неотлъчно до нея. Държеше ръката й, целуваше я, разказваше й случки и й четеше вестници. Носеше й цветя, подредени както тя ги обичаше. Системата за поддържане на жизнените функции тихо бръмчеше, равномерно се стичаха капки и се чуваха електронни пиукания. Разни хора говореха с него, понякога го караха да подписва някакви документи. И един ден изключиха системата. Това го сломи.
Беат фон Графенлауб не можа да заспи почти до сутринта. Шокът, който преживя, когато за пръв път чу за смъртта на Руди постепенно се превърна в болка и вина, и засилващо се чувство за празнота.
Защо Руди е посегнал на живота си? Какво може да е преживял в Ирландия? За какво ли е мислил в мига преди да скочи? Дали смъртта му е настъпила бързо? Дали е изпитвал болка? Защо не се е опитал да говори с някого? Не може да не си е личало, че е замислил нещо, сигурно е имало нещо странно в поведението му.
Имаше ли нещо, което той, Беат фон Графенлауб — богат, влиятелен, признат и уважаван от своята класа, бе могъл и бе трябвало да направи, за да спаси живота на сина си? Каквото и да е то. Знаеше, че е имало, трябваше да е имало — но какво точно?
Часовникът на радиото го разбуди напълно. Известно време остана да лежи със затворени очи като слушаше новините. Ерика не одобряваше тази му привичка, но вече от месеци не спяха в едно легло, а за последен път се бяха любили от още по-отдавна. Сега Ерика спеше в апартамента, който си бе приспособила през няколко врати. По нейните думи тя се нуждаеше от пространство, за да култивира своите творчески способности. Той не се възпротиви, щеше да е безсмислено. Отдалечаването й от него бе започнало от няколко години и бе стигнало фазата на отчуждението.
С болка си спомни за първите години на връзката им, когато бяха много близки и когато им стигаше само да са заедно. Разводът му с Клер бе имал смисъл, скъпата скучна Клер, вече мъртва. Бе платил цената за възможността да има жена с тридесет години по-млада от него. Тогава не мислеше за рисковете. Но времето не го бе пожалило. Бе на шестдесет и една и макар да бе в добра физическа форма, знаеше, че Ерика му се изплъзва, а най-вероятно, вече я бе изгубил.
Усети отново неповторимия й аромат и вкуса на устните й. Чуваше я как стене, когато бе разпалена от страсти. Усети, че се възбужда и понечи да я погали.
В първия момент, след като отвори очи и огледа стаята, съзнанието му все още бе обзето от спомена за нея. После мъката и самотата го обгърнаха отново.
Айво не беше кой знае колко притеснен от миризмата на четиринадесет немити скоро тела, които спяха на груба постелка направо на пода в малката стая. Една двойка се бе събудила половин час по-рано и тихо се бе любила, но през последните десет минути единствените звуци, които се чуваха, сочеха ясно, че всички спят.
Реши да изчака още малко. Холандецът ван дер Грийн бе погълнал такова количество алкохол, което би повалило и кон, но бе успял да остане буден почти до зори. Непрекъснато говореше и пиеше, но в крайна сметка сънят го надви и той заспа като заклан. Дребен и слаб, Айво не изпитваше желание да се забърква с грамадния прекупвач на хероин. Айво бе почти непрекъснато опиянен от въздействието на марихуаната. Понякога смъркаше лепило, друг път пиеше хапчета. Харесваше кокаин, но рядко можеше да си го позволи. Хероин обаче мразеше.
Хероинът бе убил единствения човек, когото той истински бе обичал. Докато бе в затвора заради участието си в демонстрация и замерването на полицаите с камъни в Цюрих, малката Хилда, едва на петнадесет, бе поела свръхдоза хероин в тоалетните на цюрихската гара, където по-късно бе намерена с глава в тоалетната чиния. Нямала документи в себе си, но бяха успели да я разпознаят благодарение на тънкото книжле стихове на Айво, което тя носеше.