— Не е замесен, но е бил близък с Миндер — каза Мечката. — Сега е разтърсен от видяното, но когато се оправи, ще започне да търси. Може пък да попадне на нещо интересно.
— Е, Хайни, благодаря ти за помощта. Можеш отново да се върнеш към спокойния живот. Знаех, че познаваш Айво, пък и доколкото те познавам, никога не би се отказал от малка екскурзия до моргата.
— Раздаваш го шегобиец, а?
Обядваха заедно в „Мьовенпик“. Не беше от заведенията, които Мечката обичаше, но обслужването беше бързо, а и следобед възнамеряваше да си поговори с един приятел от Интерпол.
По време на обяда разбра, че разследването на смъртта на Клаус Миндер е в задънена улица. Това не го учуди, но и не беше недоволен. Помисли си, че по-късно няма да е зле да види докъде е стигнал ирландецът. Ама и той беше една потайна птица. Щял да гледа езера, как ли пък не! — Мечката все още не беше толкова престарял, че да не може да омае с приказки някоя служителка на „HERZ“, а и не се искаше много ум, за да се досети защо ирландецът бе тръгнал точно за Хайлигеншвенди.
Ресторантът на театъра бе едно от най-скъпите заведения на Берн. Фицдуейн пристигна пет минути преди уреченото време, фон Графенлауб бе вече на масата.
Имаше нещо контешко у адвоката. Не толкова заради ярките допълнения, а по-скоро заради малката роза в петлицата и комбинацията от розова риза, бледосив костюм и черна плетена вратовръзка (пасване на цветовете или траур?). Не, това не беше същият човек от предишната им среща, този тук, който с вещина топеше аспержите в специалитета на заведението, сос „Холандез“, бе изпълнен с енергия. Беше уверен в себе си и знаеше защо е тук. Направо излъчваше — Фицдуейн се затрудни да намери точната дума — авторитет. Сега приличаше повече на човека, когото Хюго бе очаквал да види — патриот, преуспяващ професионалист, човек с власт, влияние, и пари.
— Превъзходно — каза фон Графенлауб. И последният стрък от аспержи изчезна. Изплакна пръстите си в купа с вода и ги подсуши в розова кърпа. Нюансът й не пасваше съвсем на ризата му, но се доближаваше. Фицдуейн се зачуди дали пък адвокатът не се бе облякъл според обстановката. Някъде беше чел, че в Берн има над двеста ресторанта и кафенета. Беше истинско предизвикателство към шивашкото изкуство.
— В Ирландия първите аспержи смятат ли се за деликатес? — попита фон Графенлауб.
Фицдуейн се замисли. Не можа да се сети някой от познатите му да изпада във възторг от първите аспержи. От първото питие за деня — със сигурност, от началото на ловния сезон — може би, но от първата си среща за годината с някакъв зеленчук, колкото и да е тъжно, не.
— Един мой познат французин веднъж ми каза, че едва когато опитал ирландската кухня, разбрал колко много мъка са ни причинили англичаните през седемстотингодишното владичество.
Фон Графенлауб се усмихна:
— Не сте прав. Ял съм много хубави неща в Ирландия от време на време.
На вратовръзката му имаше едно мъничко петънце сос. „Като компенсация за розата“, помисли си Фицдуейн.
Отклони поканата за коняк след обяда, но прие чудесната хаванска пура, която му предложиха.
— Господин Фицдуейн, признавам, че вашето предложение и особено снимките доста ме разстроиха. Трябваше ми малко време, за да реша какво да правя.
— Съжалявам — каза Фицдуейн. — Целта ми бе да ви убедя да ми съдействате, а не да ви причиня болка. Просто не можах да намеря друг по-убедителен начин.
Фон Графенлауб го изгледа.
— Поехте твърде голям риск, но сега смятам, че подбудите ви са чисти. Разбрах много неща за вас през последните няколко дни.
— И какво е окончателното ви решение?
— Господин Фицдуейн, ако бях решил да не приемам предложението ви, уверявам ви, че днес нямаше да обядваме тук заедно. Всъщност възнамерявам да ви съдействам по всички възможни начини, за да се установят обстоятелствата и причините, довели до смъртта на Руди. Но при едно решаващо условие.
— И то е?
— Да бъдете напълно откровен с мен — каза фон Графенлауб. — Може някои от нещата, на които ще се натъкнете, да бъдат непоносими за мен, но аз искам да знам всичко. Трябва да узная всичко. Съгласен ли сте?
Фицдуейн кимна, но стомахът му се сви.
— Откровеността е нож с две остриета. Може да се наложи да задавам въпроси, на които няма да искате да отговорите. Разследването може да засегне въпроси, които смятате, че нямат отношение към главната ни цел, затова нека сме наясно от сега — ако сте напълно откровен с мен, ще узнаете всичко, което открия.