— Бялото вино е в избата — каза фон Графенлауб. — Почти всички къщи в Швейцария имат и противоядрени скривалища или поне са в близост до такова. Дълги години се строяха задължително заедно с жилищата.
Обиколката им продължи. Банята беше толкова лъсната, че спокойно можеше да служи и за операционна. За да използва бидето, явно човек трябваше да е добре изкъпан и да е облечен в защитни дрехи и маска. Тоалетната чиния бе с електронен механизъм за пускане на водата. Фицдуейн провери тоалетната хартия — беше мека и пухкава. Нищо не липсваше.
Дневната бе светла и просторна. Плъзгаща врата с двойни прозорци водеше към верандата. Основната мебел се състоеше от елегантен Г-образен кожен диван, Фицдуейн седна на дългата страна и вдигна краката си отсреща. Кожата беше толкова мека и фина, че пораждаше неподозирани чувства.
Фон Графенлауб седна насреща му в някаква конструкция от ленти, макари, кожа и стомана, която трудно можеше да се нарече стол, но явно адвокатът се чувстваше удобно в него. Взе едно куфарче от земята, което дотогава Фицдуейн не беше забелязал и го постави на коленете си. Набра шифъра на ключалките, чу се едно меко „щрак“ и куфарчето се отвори.
— Това куфарче е специално — каза фон Графенлауб, — трябва да се изчака трийсет секунди след отключването и тогава да се отвори, защото стават всякакви неща — сълзотворен газ, боя, сирена, юмрук на пружина може да изскочи — въобще неприятни неща.
— Чий е апартаментът? — попита Фицдуейн.
— Ваш — отговори адвокатът.
Фицдуейн вдигна вежди:
— Не думай!
Фон Графенлауб се засмя. Имаше дълбок, приятен и заразителен смях. Независимо от факта, че за Врени той бе безчувствен капиталист, Фицдуейн започваше да го харесва. Това обаче не означаваше, че му вярва.
Ерика фон Графенлауб сви колене и разтвори крака. Пръстите й се впиха в чаршафа. Затвори очи и почувства как езикът му идваше все по-близо и по-близо до мястото, което бе извор на несравнимо удоволствие. Първо почувства топлината на дъха му, после лекото докосване на езика му. Чакаше, без да помръдне. Дишането й се учести, но тя продължаваше да лежи почти неподвижно. Само от време на време през цялото й преминаваше тръпка на удоволствие, което бе единствената проява на надигащата се у нея страст.
Той я бе научил на това. Обичаше да провокира, забавяше умишлено докато изкристализиралото физическо желание не вземеше връх над всичко останало.
Натискът на езика му започна да се увеличава — бе навлязъл в ритъма, който само двамата познаваха. Обгърна с длани гърдите й и пръстите му започнаха да галят зърната й. Внезапно тя усети надигащата се вълна от екстаз и вече не бе в състояние да я спре. Тялото й се изви, разтърсиха я сладостни тръпки и тя стисна главата му с бедра. Ръцете й мачкаха раменете и гърба му, после притеглиха главата му още по-близо.
— Давай — извика тя — причини ми болка сега! — ръцете му стихнаха гърдите й, остра болка прониза тръпнещото й от сладостно удоволствие тяло. Оргазмът я заля и тя изпищя в пълен екстаз. Последва втори вик, когато той се изправи и грубо я облада.
По-късно, след като всичко бе свършило, тя седеше на леглото с кръстосани крака и се любуваше на образа си в огледалото. Хвана гърдите си и ги огледа. Бяха натъртени и я боляха, но след върховното преживяване усещането бе почти приятно.
— Мислех си за ирландеца — каза тя.
— Не се притеснявай — каза русокосият мъж. — Владея положението.
— Не, не можеш да го спреш. Не става така.
— Да не би да те е грижа за него? — стоеше пред нея. Беше красив, но опасен. Тя протегна ръка към слабините му. Той отново получи ерекция. Тя се наведе напред и лекичко го докосна с език.
— Не, не ме е грижа, но той е привлекателен мъж. Ще ми се да го имам, преди да умре.
Русокосият мъж се усмихна:
— Малката сладка Ерика, създадена само за любов.
Тя го притегли към себе си.
— Апартаментът е мой — каза фон Графенлауб — и тъй като смятам, че това, с което сте се захванали, ще отнеме доста време, реших, че ще имате нужда от място, където да предразположите хората да ви се доверят, и където на спокойствие да обмисляте по-нататъшните си действия. Предлагам ви да го ползвате колкото е необходимо. Мисля, че тук ще ви е по-удобно, отколкото в хотела, пък и ще разполагате с повече възможности за работа. И да не забравя, в гаража има кола, която също е на ваше разположение, едно малко БМВ. Приемате ли?