— Това се само новобранци — каза Андреас като посочи гората наоколо. Не се виждаше никой. Чуваше се само шумоленето, когато новобранците, въоръжени с автомати и празни гранатомети, припълзяваха на удобна за стрелба позиция. — Само до преди няколко седмици те са били студенти или сервитьори, монтьори или производители на вино. Сега започват да се превръщат във войници, но има да учат още много. Не съдете за швейцарската армия по това, което виждате сега — Андреас отново се усмихна. Имаше чара на Врени, но не беше напрегнат и несигурен като нея.
Това, което видя в Санд, силно го впечатли. От собствен опит знаеше колко е, трудно да направиш добри войници от цивилни. Тук личеше професионалното отношение на повечето офицери към работата, а и самите програми за обучение позволяваха и участието на обучаваните. И все пак новобранци при едно от първите си учения не са кой знае каква гледка. Когато един сух клон се счупи и прашенето бе последвано от несдържана ругатня. Андреас му намигна.
— Моите съболезнования за брат ви — каза Фицдуейн. Седна на един дънер. Андреас остана прав, очите му непрекъснато оглеждаха наоколо и бе готов да запише представянето на своите войници в бележника си.
— Питайте каквото имате да питате и ако мога, ще ви отговоря.
За разлика от Врени, която знаеше повече, но мълчеше, Андреас, чул за това с какво се бе заел Фицдуейн от баща си, имаше желание да помогне. Жалкото бе, че явно не знаеше почти нищо или пък, ако знаеше, то Фицдуейн не задаваше въпросите както трябва. Беше на път да се откаже от по-нататъшен разговор, но постепенно Андреас се поотпусна и започнаха да изскачат някои факти.
Андреас хвърли един поглед на рисунката от буквата „А“, заобиколена от цветчета.
— Това ми е познато, но обикновено буквата „А“ е вписана в окръжност. Този знак можете да срещнете почти във всеки голям град в Швейцария — това е символ на протестното движение на младите, на малкото младежи в тази страна, които не си знаят интереса — погледна фотокопието, което Фицдуейн държеше. — Какви цветя са това? От татуировка е нали?
Фицдуейн кимна:
— Това е увеличено фотокопие.
— Не е лошо, като се има предвид, че оригиналът е малък — каза Андреас. — Явно, който го е рисувал, си е разбирал от работата. Цветята ми приличат на здравец, но не съм сигурен — вдигна глава към Фицдуейн. — Les Fleurs de Mai, „Цветята на злото“. Познавате ли Бодлер?
— Предимно в превод — каза Фицдуейн. — Защо „Цветята на злото“? Да не би да има такава организация, чийто символ е този знак?
— О, не, едва ли, беше просто плод на асоциации и понеже обичам Бодлер, това ми се стори подходящо, особено след това, което чух.
— Наистина си го бива. А всъщност къде и как се запознахте с творчеството на Бодлер? Като имам предвид какво е писал, едва ли сте го учили в основното училище.
Андреас се засмя, но изглеждаше смутен. На Фицдуейн му се стори, че дори се изчерви:
— От мащехата ми, Ерика — каза той.
След това стана невъзможно да се говори. Гората ечеше от оглушителната автоматична стрелба, из въздуха летяха разни неща и множество фигури в маскировъчно облекло атакуваха бункера. На Фицдуейн му се стори, че почти със сигурност е убит, както вероятно и Андреас.
Отдельонните се наредиха в кръг около Андреас, за да чуят разбора му на проведената акция. Имаше два въпроса, на които той отговори подробно. Размениха си козирувания и взводът се строи в колона по двама. После с пълна бойна екипировка войниците потеглиха към лагера, за да обядват. Андреас и Фицдуейн тръгнаха след тях и продължиха разговора си.
— Помните ли инцидента в Ленк — попита Фицдуейн. — Нещо, което се е случило на Руди и Врени.
— Врени ли ви каза?
— Да. Спомена, че нещо се е случило, но не пожела да ми обясни какво точно. Изглежда случката навява лоши спомени. Спомена само някой си Оскар Шупбах, но така и не разбрах каква е била ролята му в цялата работа. Знам само, че е бил добър приятел на семейството. Смятам, че този инцидент има значение.
Известно време вървяха мълчаливо. Пътят им минаваше през борова гора с хубави големи дървета. Въздухът бе изпълнен с аромат на бор. Новобранците се бяха освободили от напрежението и току се чуваше гръмогласен смях. Между двете колони по пътя профуча джип.