Озер зяпна.
— Вие сте запланували това?
— Защо мислите, че прекарах последния час да обикалям из станцията, ако не, за да го накарам да се покаже навън? — жизнерадостно му отговори Майлс. „Трябва да ме е дебнал през цялото време. Май ще повърна. Какво направих току-що? Заявка за брилянтно мислене или за невероятна глупост?“ Озер сякаш се опитваше да си отговори на същия въпрос.
Майлс се загледа в тялото на Метцов и се опита да помисли. Кавило ли беше изпратила Метцов, или този опит за убийство си беше изцяло негова идея? Ако е изпратен от Кавило, тя ли беше запланувала това, да попадне жив в ръцете на враговете й? Ако ли не, имаше ли някъде наоколо и втори убиец и коя беше неговата цел? Или Метцов успява, или Майлс се проваля! Или и двамата? „Трябва да седна и да си начертая табличка.“
Пристигнаха медицинските екипи.
— Да… лазарет — неясно смутолеви Майлс. — Докато старите ми приятели тук не ме събудят.
— Съгласен — отвърна Озер, като клатеше глава сащисан.
— По-добре поставете и вътрешен пост при нашия затворник. Не съм сигурен дали е трябвало да оцелее, ако попадне в плен.
— Добре — съгласи се Озер.
Майлс се отправи към люка на „Триумф“ със залитане. Торн и Елена го подкрепяха от двете му страни. Прибираше се у дома.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Майлс седеше разтреперан на една пейка в остъклената кабина в лазарета на „Триумф“, която обикновено се използваше за биоизолация и наблюдаваше как Елена завързва генерал Метцов за стола със силова мрежа. Картината би могла да погъделичка самодоволството на Майлс със смяната на ролите, ако разпитът, към който се канеха да пристъпят, не беше изпълнен с толкова много рискове. Елена отново не беше въоръжена. Двама души, въоръжени със стънери, стояха зад звуконепроницаемата прозрачна врата и от време на време надничаха вътре. Майлс трябваше да впрегне цялото си красноречие, за да ограничи публиката на този първоначален разпит до себе си, Елена и Озер.
— Доколко „гореща“ може да е информацията на този човек? — с раздразнение се беше поинтересувал Озер.
— Достатъчно гореща, за да съм на мнение, че трябва да имате възможност да я премислите, преди да я споделите пред някоя комисия — противопостави се Майлс. — Все пак, записите ще бъдат на ваше разположение.
Метцов беше притихнал. Не изглеждаше добре. Стиснатите му устни не обещаваха отзивчивост. Дясната му китка беше прилежно превързана. Зашеметяващият ефект на стънерите обясняваше болнавия му вид. Мълчанието беше безполезно и това беше добре известно на всички. Беше проява на странна вежливост да не му вадят душата с въпроси, преди да е започнало действието на наркотика.
Озер погледна намръщено към Майлс.
— Още ли не сте променили мнението си? Той едва ли знае нещо.
Майлс хвърли един поглед към леко треперещите си ръце.
— Докато някой не поиска от мен да се правя на мозъчен хирург, да. Продължавайте. Имам причини да подозирам, че времето е от най-съществено значение.
Озер кимна на Елена, която вдигна хипоспрея, за да отмери дозата, а след това го притисна към врата на Метцов. Метцов стисна очите си, за да скрие своето отчаяние. След секунди ръцете му се отпуснаха. На лицето му се изписа идиотска усмивка. Дори и за зрителите преобразяването беше особено неприятно. Без напрегнатостта на мускулите лицето му изглеждаше старо.
Елена провери пулса и зениците му.
— Добре. Той е изцяло на ваше разположение, господа — тя се оттегли назад и се облегна със скръстени ръце на рамката на вратата.
Майлс подканващо протегна ръка.
— След вас, адмирале.
— Благодаря ви, адмирале — изкриви уста Озер. Той се приближи към Метцов и замислено се вгледа в лицето му. — Генерал Метцов. Името ви е Станис Метцов, нали?
Метцов се ухили.
— Даа. Това съм аз.
— Понастоящем заместник-командващ флота на Рейнджърите на Рандал?
— Да.
— Кой ви изпрати да убиете адмирал Нейсмит?
На лицето на Метцов се изписа изражение на сънена обърканост.
— Кого?
— Наричайте ме Майлс — предложи Майлс. — Той ме познава под ъ-ъ… псевдоним. — Шансът личността му да остане неразкрита по време на този разпит се равняваше на шанса на снежна топка след космически преход до центъра на някое слънце. Но защо да насилва и без това сигурните усложнения?
— Кой ви изпрати да убиете Майлс?
— Кави, разбира се. Той избяга, знаете ли… Аз бях единственият, на когото тя можеше да се довери… да се довери… кучката му…