Озер изглеждаше така, сякаш беше захапал нещо противно. С пълзящи в него червеи.
— Не бях нает, за да превземам Сетагандската империя. Очаквах, че ще се сражавам най-много с наемниците на Вервейн, ако цялата работа не отшумеше преди това. Ако Кетаганда пристигне тук, в Центъра, ние… ще се окажем в капан. Вкарани в кошара. Без изход… Може би е по-добре да помислим как да се измъкнем, докато все още можем…
— Но адмирал Озер, нима не разбирате — Майлс посочи Метцов, — тя никога не би го оставила да й се изплъзне с всичко това в главата си, ако планът още беше в сила. Може и да е предвиждала, че той ще умре при опита си да ме убие, но възможността да не успее винаги е била налице — възможността акцията му да завърши точно с такъв разпит. Всичко това е старият план. Трябва да съществува и нов. И струва ми се, че знам какъв е той. — Съществува и още един… фактор. Ново неизвестно в уравнението. — „Грегор.“ — За Кавило нападението на Сетаганда сега представлява значителна пречка. Освен ако не греша.
— Адмирал Нейсмит, бих повярвал, че Кавило е измамила когото си искате, но не и Кетаганда. Те не забравят за отмъщението дори и да са се сменили поколения. Кавило не би могла да избяга далече. Няма да има достатъчно време, за да се порадва на печалбите си приживе. Между другото, нима е възможна печалба, която да надвишава по размерите си заплащането от три места?
„Но ако очаква, че ще има на свое разположение Бариарската империя, която да я опази от възмездието, всички ресурси на нашата Сигурност…“
— Виждам един начин, по който би могло да й се размине. Може би и тя очаква точно това — каза Майлс. — Ако нещата се наредят както тя иска, Кавило ще разполага с необходимата й закрила. И печалба.
Би могло да стане. Наистина би могло. Ако беше омаяла Грегор. И ако двамата неудобни, враждебно настроени свидетели, генерал Метцов и Майлс, се избият помежду си. Тя би могла да изостави флотата си и да избяга заедно с Грегор точно преди настъплението на Кетаганда, за да се представи на Бариар като негов „спасител“, извършил подвиг с цената на големи лични загуби. Ако в допълнение на това очарованият Грегор я представи за своя годеница — достойна майка на бъдещите потомци на военната каста, романтиката на тяхната драма може да възпламени масова подкрепа, която да надделее над по-трезвите мнения на съветниците на императора. Господ вижда, че собствената майка на Воркосиган беше положила основите за един такъв сценарий. „Наистина би могла да го направи. Кавило, императрица на Бариар. Дори звучи добре.“ И би могла да завърши кариерата си, като предаде абсолютно всички, включително и собствената си войска…
— Майлс, лицето ти… — Елена беше разтревожена.
— Кога? — попита Озер. — Кога ще нападне Сетаганда? — Той улови блуждаещия поглед на Метцов и повтори въпроса си.
— Само Кави знае — изкикоти се Метцов. — Кави знае всичко.
— Сигурно е неизбежно — намеси се Майлс. — Може дори да е започнало. Така предполагам от разчета на Кавило за моето завръщане тук. Тя е искала флотата да е парализирана. Точно сега можехме да се бием помежду си.
— Ако това е истина — промърмори Озер, — какво да правим…?
— Не сме прекалено далече. На ден и половина от сражението, което ще бъде на станцията за преходи на Вервейн. Отвъд пространството на Вервейн. Трябва да се приближим. Флота ни трябва да пресече системата и да закове Кавило пред сетагандците. Да блокираме пътя й…
— Чакай, чакай! Няма да се впусна в безразсъдна атака на Сетагандската империя! — остро го прекъсна Озер.
— Трябва. Рано или късно ще трябва да се изправиш срещу тях. Избери сам времето за това или те ще го изберат. Космическите преходи са единственото място, където те могат да бъдат спрени. Преминат ли веднъж, това ще бъде невъзможно.
— Ако започна да изтеглям флотата от Аслънд, Вервейн ще помислят, че ги нападаме.
— И ще се мобилизират, ще застанат нащрек. Добре. Но ще съсредоточат вниманието си в погрешна посока. Това не е добре. Само ще улесним Кавило. Несъмнено това е част от стратегията й.
— Да предположим, че в момента Сетаганда са такава пречка за Кавило, както твърдиш, и тя не изпрати сигнала за нападението?
— О, те все още са й необходими. Различни са само целите й. Те й трябват, за да избяга от тях. И за да избият вместо нея евентуалните свидетели. Но за успеха си тя няма нужда от тях. Фактически, сега в неин интерес е нападението да забуксува. Ако наистина мисли в далечна перспектива, както би трябвало да бъде, според новия й план.