— Благодаря ви, ефрейтор. Ъ-ъ… — струваше си да опита. — Остана ни малко от наркотика. Бихте ли довели, ако обичате, капитан Тънг за разпит?
Извън обсега на видеокамерата, Елена вдигна обнадеждена тъмните си вежди.
— Тънг ли, сър? — в гласа на ефрейтора звучеше съмнение. — Ъъ… Може ли да взема още двама души за подкрепление, сър?
— Разбира се… Вижте дали сержант Кодак не е някъде там. Той може да има свободни хора за извънреден наряд. Всъщност, самият той не е ли в списъка за извънредни дежурства? — Майлс вдигна очи към Елена, която го поздрави със свити в буквата „О“ палец и показалец.
— Мисля, че да, сър.
— Както и да е. Чудесно. Действайте — той изключи предавателя и го зяпна втренчено, като че ли се беше превърнал в лампата на Аладин. — Струва ми се, че не ми е било писано да умра днес. Провидението сигурно е решило да запази живота ми за вдругиден.
— Мислиш…?
— О, да. Тогава ще имам много по-голяма възможност да съсипя всичко, по много по-ефектен начин, и то пред публика. Може да струва и живота на хиляди други освен мен.
— Не изпадаш ли в едно от глупавите си паникьорски настроения? Сега нямаш време за това — тя започна да си играе с хипоспрея. — Трябва да помислиш как да ни измъкнеш от тази каша.
— Слушам, госпожо — хрисимо й отвърна Майлс и разтри ръката си. Чувстваше някакво странно благоразположение и душевен комфорт. — Между другото, защо когато Озер арестува Тънг заради осигуряването на моето бягство не продължи с теб, Ард, Кодак и останалите от вашите хора?
— Той арестува Тънг не заради това. Поне аз не мисля така. Постоянно дразнеше Тънг, това е любимото му занимание. Бяха на мостика двамата по едно и също време — това е много необичайно, и най-накрая Тънг не издържал и се опитал да го повали. Всъщност, повалил го. Доколкото разбрах, бил е на път да го удуши, когато охраната го е откъснала от Озер.
— В такъв случай това няма нищо общо с нас? — „Какво облекчение.“
— Не съм съвсем сигурна. Не бях там. Възможно е да е искал да попречи на Озер да направи точно тази връзка. Отклоняване на вниманието му по спешност, нещо такова — Елена кимна към Озер, който продължаваше да се усмихва с празната си смирена усмивка. — А сега?
— Остави го на мира, докато докарат Тънг. Тук всички сме просто едно щастливо семейство — Майлс направи гримаса. — Но в името на Господа Бога не позволявай на никому да се опитва да го заговори.
Зумерът на вратата иззвъня. Елена застана зад стола на Озер и постави едната си ръка на рамото му. Опитваше се да изобрази възможното щастие. Майлс отиде до вратата и освободи ключалката. Вратата се плъзна настрани.
Шестима яки войници заобикаляха враждебно настроения наглед Кай Тънг. Тънг беше облечен в светложълта затворническа пижама и излъчваше злоба като малко червено джудже. Когато видя Майлс, челюстта му хлопна, а на лицето му се изписа пълно объркване.
— А, ефрейтор. Благодаря — каза Майлс. — След този разпит ще проведем кратко съвещание на щаба. Ще ви бъда признателен, ако заедно с взвода си останете на пост тук навън. И за в случай, че капитан Тънг отново стане агресивен, ще е добре, а… сержант Кодак и още двама от вашите хора да влязат вътре. — За да подчертае „вашите“, той само изгледа втренчено Кодак в очите, без да променя тона си.
Кодак схвана мисълта му.
— Да, сър. Ти, редник. Ела с мен.
„Повишавам те в лейтенант“, помисли си Майлс и отстъпи встрани, за да пропусне Кодак и избрания от него мъж да вкарат Тънг вътре. Озер, който изглеждаше в най-добро настроение, се разкри напълно пред очите на войниците от взвода само за момент, преди вратата да се затвори отново.
Адмиралът беше изцяло в полезрението на Тънг. С едно движение на раменете той се отърси от стражата и се спусна към Озер с едри крачки.
— Сега пък какво искаш, копеле нещастно? Да не си мислиш, че… — Тънг спря. Озер продължаваше да му се усмихва с блуждаещата си усмивка. — Какво му става?
— Нищо — сви рамене Елена. — Струва ми се, че една доза от това — тя показа наркотика — беше достатъчна, за да го превърне в значително по-добро същество. Много жалко, че е само временно.
Тънг отметна назад главата си и се засмя, след това се завъртя и разтърси раменете на Майлс.
— Ти го направи. Ти малък… Върна се! Отново си в бизнеса!
Човекът на Кодак трепна, сякаш се колебаеше на кого да скочи. Сержантът го улови за ръката, мълчаливо поклати глава и посочи стената до вратата. Кодак прибра стънера си в кобура и се облегна със скръстени ръце на рамката на вратата; след секунда колебание човекът му го последва и застана от другата страна.
— Подпирай стената — ухили му се с ъгълчето на устата си Кодак. — Смятай го за подарък.