— Не беше съвсем доброволно — каза Майлс през стиснатите си зъби. — И все още не сме в бизнеса. — „Съжалявам, Кай. Този път не мога да водя хорото вместо тебе. Ще трябва да ме последваш.“ — Майлс запази строгото изражение на лицето си и свали ръцете на Тънг от раменете си с вледеняваща учтивост. — Онзи капитан на товарния кораб, който ти намери, ме закара право в ръцете на Кавило. Оттогава все се питам дали това беше случайност.
— А! — Тънг се отдръпна назад. Изглеждаше така, сякаш Майлс току-що го беше ритнал в корема.
Майлс се чувстваше така, сякаш наистина го е направил. Не, Тънг не беше предател. Но Майлс не смееше да се откаже от единствената пътечка, която му беше останала.
— Предателство или нехайство, Кай? — „И престана ли да биеш жена си?“
— Нехайство — прошепна Тънг. Лицето му беше побеляло. — По дяволите, ще убия този…
— Тази работа вече е свършена — студено го прекъсна Майлс. Тънг повдигна вежди. Беше едновременно и изненадан, и респектиран.
— Пристигнах в Центъра Хийгън по силата на договор — продължи Майлс, — който се обърка така, че едва ли възстановяването му ще е възможно. Не съм пристигнал тук, за да ти осигуря отново бойното командване на Дендарии — ударът беше точен, — освен ако не си готов да служиш за постигането на моите цели. Изборът на приоритети и цели остава мой. Единствено начинът за постигането им ще бъде в твоята компетентност.
— Като мой съюзник… — започна Тънг.
— Не съюзник. Твой командващ. Или нищо — прекъсна го Майлс.
Тънг стоеше вцепенен. Веждите му се опитваха да открият точното си място. Най-после той каза меко:
— Като че ли малкото момченце на татко Кай пораства.
— Това е само началото. В играта ли си, или се отказваш?
— Не мога да пропусна останалото — Тънг засмука долната си устна. — Влизам.
Майлс протегна ръка.
— Решено?
Тънг я пое.
— Решено. — Ръкостискането му беше решително.
Майлс изпусна една дълга въздишка.
— Добре. Миналия път ти наговорих някои полуистини. Ето какво става в действителност. — Той закрачи из стаята. Треперенето му не беше причинено единствено от ефекта на невроразрушителя. — Действително имам договор със заинтересован външен клиент, но той не е за „военна оценка“. Това е версията, с която хвърлих прах в очите на Озер. Онази част, която ви разказах — за предотвратяването на планетарна гражданска война, не е прах в ничии очи. Бях нает от Бариар.
— Обикновено те не прибягват до услугите на наемници — отбеляза Тънг.
— Аз не съм обикновен наемник. Получавам заплащането си от бариарската Имперска сигурност („Господи! Най-после цялата истина“), за да открия и спася един заложник. Освен това се надявам да попреча на флота на Кетаганда да превземе Центъра Хийгън. Вторият ни стратегически приоритет ще бъде да поставим под свой контрол и двата изхода на космическия преход на Вервейн заедно с всичко друго, което успеем, докато не пристигнат подкрепленията от Бариар.
Тънг се изкашля.
— Втори приоритет? Ами ако не пристигнат? Трябва да пресекат Пол… И ъъ… освобождаването на заложници обикновено не представлява въпрос от първостепенно значение при определянето на стратегическия и тактическия план на действие на цяла флота, нали?
— Гарантирам ви тяхното пристигане, като се има предвид личността на този заложник. Императорът на Бариар — Грегор Ворбара, беше отвлечен. Аз го открих, изгубих го и сега трябва да го върна обратно. Както можете да се досетите, очаквам наградата за връщането му да бъде значителна.
По изражението на лицето на Тънг в момента можеше да се напише цяла популярна студия „За ужасяващите новини и техния ефект върху лицевите мускули на евразиеца“ или нещо такова.
— Оня мършавия неврастеник, дето влачеше след себе си миналия път… Това не е бил той, нали?
— Да, той беше. И между нас да си остане, двамата с теб успяхме да го доставим право в ръцете на Кавило. Без никакви отклонения.
— О! Мамка му! — Тънг се почеса по главата. — Тя ще го продаде без всякакви церемонии на Сетаганда.
— Не. Тя смята да си получи наградата от Бариар.
Тънг отвори уста, затвори я и вдигна показалец.
— Чакай малко…
— Много е сложно — безпомощно отстъпи Майлс. — Точно затова ще те делегирам на по-простото място — контрола върху прехода. Със спасяването на заложника ще се заема аз.
— Просто! Наемниците Дендарии, всичките пет хиляди, срещу Кетагандската империя. Сам сами. Да не си забравил да броиш през последните четири години?
— Мисли за славата. Мисли за своята репутация. Помисли само как ще изглежда в автобиографията ти.