— Никога не съм можел да разбера дали иска ти да го прекараш, или той да оправи теб…
Майлс се засмя и вдигна помирително ръка.
— Хайде, хайде — той кимна към Елена, която беше прибрала стънера си, за да го замени с невроразрушител, насочен в главата на Аусън.
Усмивката й обезпокоително напомни на Майлс за сержант Ботари. Или по-лошо — на Кавило.
— Аусън, казвала ли съм ти някога колко много ме дразни гласа ти? — поинтересува се тя.
— Няма да стреляш — каза Аусън, но по гласа му личеше, че не е убеден в това.
— Не бих я спрял — излъга Майлс. — Трябва ми кораба ти. Би било удобно, ако командването му поемеш ти. Но не е задължително — втренченият му поглед преряза като с нож неговия кандидат началник-щаб по тактическите въпроси. — Тънг?
Неохотно и с изкривено лице Тънг подхвана една крайно неясна, но преливаща от благородство реч за неизлечимите петна в неговия характер, интелект, потекло, външност. Лицето на Аусън потъмня и Майлс прекъсна по средата списъка, който Тънг изброяваше, и го накара да започне отначало.
— По-простичко — посъветва го той.
Тънг си пое дъх.
— Аусън, понякога може и да си голям боклук, но дявол да го вземе, наистина можеш да се сражаваш, когато се наложи. Виждал съм те в бой. Виждал съм те в какви ли не запечени и смахнати ситуации. Ти ще си първият, на когото ще подам ръка, ако се стигне дотам, преди дори да се сетя за някой от другите капитани във флота.
Аусън сви устни.
— Е, това вече е искрено. Много ти благодаря. Наистина съм ти признателен за загрижеността за моята безопасност. Колко запечено и смахнато смяташ, че ще е този път?
Тънг се подсмихна по възможно най-отвратителния начин, както реши Майлс.
Капитаните-собственици биваха довеждани в каютата един по един, за да бъдат принуждавани, подкупвани, изнудвани и смайвани, докато устата на Майлс не пресъхна, гърлото му не започна да дращи и гласът му не подрезгавя. Единствено капитанът на „Перигрин“ се опита да се бие. Той беше зашеметен със стънер и вързан, а на помощник-командира беше предоставена възможността да направи незабавен избор между бързото повишение и бавната и дълга разходка, започваща от въздушния шлюз. Той избра повишението, въпреки че очите му говореха: Някой друг път. Майлс нямаше нищо против, при условие, че този някой друг път дойдеше след кетагандците.
После се преместиха в по-голямата конферентна зала, за да проведат най-странното съвещание на щаба, на което Майлс беше присъствал някога. Озер беше подкрепен от ударна доза наркотик и подпрян начело на масата, където остана препариран като усмихващ се труп. Поне още двама бяха вързани за столовете си със запушени усти. Тънг беше заменил жълтата си пижама за сиво бойно облекло. Отличителните знаци на комодор бяха прикрепени набързо с карфици върху капитанските му петлици. Реакцията на встъпителното тактическо представяне варираше от съмнение до ужас, който почти избледня на фона на неудържимия обстрел със задачи, чието изпълнение се изискваше от тях. Най-убедителният аргумент на Тънг беше зловещото предположение, че ако не поемат защитата на космическия преход сега, почти сигурно ще бъдат принудени да нападнат през него по-късно срещу подготвената кетагандска защита. Представата за това накара всички около масата да потръпнат. „Може да стане по-лошо“ винаги е било твърдение, което е трудно да обориш.
По средата на съвещанието Майлс разтри слепоочията си и се наведе към Елена.
— Винаги ли е било толкова зле, или просто съм забравил? — прошепна й той.
Тя сви устни в размисъл и му промърмори:
— Не, едно време обидите бяха на по-високо ниво.
Майлс потисна усмивката си.
Майлс направи поне стотина искания, за които нямаше пълномощия и още толкова голословни обещания и най-накрая нещата си застанаха по местата. Озер и капитана на „Перигрин“ бяха съпроводени от стража до ареста. Тънг се спря само колкото да направи недоволна гримаса с поглед върху филцовите чехли на Майлс.
— Ако ще командваш моята група, синко, би ли направил една услуга на стария войник. Намери си, ако обичаш, чифт уставни ботуши.
Най-после останаха само двамата с Елена.
— Искам да разпиташ отново генерал Метцов — каза й Майлс. — Измъкни цялата информация за тактическото разположение на рейнджърите, до която успееш да се добереш — кодове, кораби в готовност, кораби в резерв, последните известни позиции, особености на личния състав плюс това, което може да му е известно за Вервейн. Редактирай всяко злополучно споменаване на истинската ми личност и предай показанията му на Операционния отдел с предупреждението, че не всичко, което Метцов си мисли, че е истина, непременно е. Може да ни е от полза.