Ефектът от действието на новите оръжия при концентрация на огнева мощ обещаваше да бъде любопитен, особено в условията на космическите преходи. Сега възможността относително малка бойна част, разположена в малко пространство, да разполага с огнева мощ на кубичен метър, равна на мощта на която и да е голяма армия, беше реалност. И то без многочислената армия да е в състояние да сгъсти бойните си единици до степен, осигуряваща достатъчна ефективност при ограничения обсег на действие на оръжията, макар че безспорно, разликата в ресурсната осигуреност все още имаше своето значение. За една готова на саможертва голяма армия оставаше възможността да продължава настъплението си на приливи, докато абсолютният брой не надделее над по-малката концентрация на сила. Сетагандските управници не бяха алергични към саможертвата, въпреки че обикновено предпочитаха жертвоприношенията на подчинените си или, още по-добре, на своите съюзници. Майлс разтри схванатите мускули на врата си.
Зумерът на вратата изпищя пронизително. Майлс се пресегна през бюрото и освободи ключалката.
На прага несигурно пристъпваше слаб тъмнокос мъж в началото на трийсетте, облечен в сиво-бялата наемническа униформа с отличителните знаци на техническия отдел.
— Милорд? — гласът му беше тих.
Бъз Джесек — технически отдел на флотилията. Някога дезертьор от бариарските Имперски Служби, впоследствие положил васална клетва като личен оръжейник на Майлс, на истинския лорд Воркосиган и накрая съпруг на жената, която Майлс обичаше. Някога обичаше. Все още обичаше. Бъз. По дяволите! Майлс се покашля, за да наруши неловкото мълчание.
— Влезте, комодор Джесек.
С бързи и безшумни крачки Бъз прекоси килима. Изглеждаше гузен и готов да започне да се защитава.
— Бях навън да заплатя за поправките. Току-що се прибрах на кораба и чух новината, че сте се върнали. — Годините, прекарани в галактическо изгнание, бяха изгладили бариарския му акцент. Сега той беше значително по-трудно доловим отпреди четири години.
— Във всеки случай не за постоянно.
— Аз… съжалявам, че не заварихте нещата така, както ги бяхте оставили, милорд. Чувствам се така, сякаш съм прахосал зестрата на Елена, зестра, която ни беше дар от вас. Не успях да разбера смисъла на икономическите маневри на Озер, докато… Е, нямам никакво извинение.
— Той е изиграл и Тънг — посочи Майлс. Вътрешно го болеше от извиненията на Бъз. — Разбрах, че случилото се е било далече от разбиранията за честна борба.
— Изобщо не беше борба, милорд — бавно каза Бъз. — В това беше целият проблем. — Бъз стоеше мирно. — Дойдох да ви уведомя за оставката си, милорд.
— Оставката ти не се приема — бързо отвърна Майлс. — Първо, положилите васална клетва оръжейници не могат да се оттеглят по собствено желание: второ, откъде ще намеря толкова компетентен инженер на флотилията за — той погледна часовника си — за два часа: и трето, трето… имам нужда от свидетел, който да докаже невинността ми, ако нещата се объркат. Трябва да ме посветиш във възможностите на оборудването на флотилията и да ми помогнеш да го приведем в пълна готовност. Освен Елена ти си единственият човек, на когото мога да доверя и поверителната част на предстоящата задача.
С голяма мъка Майлс накара колебаещия се инженер да седне. Той набързо го запозна с едно кратко резюме на приключенията си, като пропусна да спомене само половинчатия опит за самоубийство на Грегор — това беше срам, който Грегор трябваше да си бере сам. Майлс изобщо не беше изненадан да научи, че Елена не е споделила неговото предишно кратко и позорно завръщане, избавление и заминаване от Дендарии. Бъз изглежда смяташе, че присъствието инкогнито на императора е очевидна и задоволителна причина за нейното мълчание. Докато Майлс завърши разговора си, стаяваното чувство за вина на Бъз беше заменено напълно от явна тревога.
— Ако императорът е убит, ако не се върне, бъркотията у дома може да продължи с години — каза Бъз. — Може би е по-добре да оставиш Кавило да го спаси, отколкото да рискуваш…
— Тъкмо щях да ти кажа. Точно това смятам да направя — прекъсна го Майлс. — Само да можех да разбера какво мисли Грегор! — Той замълча за момент. — Ако загубим и Грегор, и битката за прехода, сетагандците ще пристигнат на прага ни точно когато вътрешните ни безредици ще са най-големи. Какво изкушение за тях, каква съблазън… Те винаги са искали Комар; може би се намираме на ръба на второто настъпление на Сетаганда. За тях това ще бъде почти толкова голяма изненада, колкото и за нас. Може и да предпочитат добрата подготовка на дългосрочните планове, но във всеки случай не стоят над дребнавия опортюнизъм.