Унгари не охлаби хватката си, нито пък яростта му го напусна.
— Знаем, че си намерил императора. Проследихме ви и двамата от ареста на Консорциума дотук. След това изчезнахте яко дим.
— Не попитахте ли Елена? Мислех, че ще я по… Вижте, сър. Седнете, ако обичате. — „И ме пуснете долу, по дяволите!“ Унгари изглежда не забелязваше, че краката на Майлс се поклащаха над пода… — Кажете ми, как изглежда всичко от вашата гледна точка. Това е много важно.
Унгари се задъхваше. Той пусна Майлс и седна на посочения му стол или по-скоро приседна на ръба му. След почти недоловим знак с ръка Овъролт застана мирно до рамото му. Майлс огледа с облекчение сержанта, когото за последен път беше видял да лежи в безсъзнание със захлупено на земята лице в главната зала на станцията на Консорциума. Овъролт изглеждаше уморен и напрегнат, но напълно възстановен.
— Когато най-накрая се свести — започна Унгари, — сержант Овъролт ви последва до ареста на Консорциума, но вече бяхте изчезнали. Той смяташе, че това е тяхна работа, а те си мислеха, че е негово дело. Харчеше парите за подкупи така, сякаш поливаше градина и най-накрая научи историята от договорирания роб, който си пребил предишния ден. Всъщност забави се, защото на човека му трябваше известно време, докато се възстанови достатъчно, за да може да говори.
— Значи е оживял — възкликна Майлс. — Чудесно! Гре… Ние се тревожихме за него.
— Да. Но в началото Овъролт не разпозна императора по показанията на работника. Тогава сержантът още не беше посветен в тайната на неговото изчезване…
По лицето на сержанта премина сянка на обида, като че ли от спомена за някаква голяма несправедливост.
— След като Овъролт се свърза с мен, тук стигнахме до задънена улица и възстановихме всичко стъпка по стъпка, като се надявахме да намерим някаква следа за теб, която преди това сме пропуснали. Чак тогава разпознах в липсващия работник император Грегор… Загубихме дни.
— Бях сигурен, че ще се свържете с Елена Ботари-Джесек, сър. Тя знаеше къде сме отишли. Знаехте, че тя е положила клетва като мой васал, това го има в досието ми.
Устата на Унгари представляваше една тясна цепка; той го стрелна със свиреп поглед, но не даде някакво обяснение за този гаф.
— Когато първата вълна от бариарски агенти заля Центъра, най-после разполагахме с достатъчно подкрепления, за да започнем сериозно претърсване.
— Чудесно! Значи у дома знаят, че Грегор е в Центъра. Боях се, че Илиян все пак ще прахоса всичките си резерви на Комар, или още по-лошо, срещу Ескобар.
Юмруците на Унгари отново се свиха.
— Воркосиган, какво направи с императора?
— Императорът е добре, но е в голяма опасност — Майлс се замисли за секунда над следващите си думи. — В момента е добре, но това ще се промени с тактичес…
— Ние знаем къде е. Преди три дни е бил забелязан от един от агентите ни в Рейнджърите на Рандал.
— Трябва да е било точно след като си тръгнах — пресметна Майлс. — Не че би могъл да забележи и мене, бях в ареста. Какво правим по въпроса?
— Подготвят се спасителни части. Не знам какъв ще е размерът на флотилията.
— Ами разрешение за преминаване през Пол?
— Съмнявам се, че ще изчакат получаването на разрешение.
— Не бива да засягаме Пол. Трябва да ги предупредим за опасността и да ги вдигнем под тревога. Сета…
— Младши лейтенант, Вервейн държат императора! — озъби се Унгари разгневен. — Няма да казвам на…
— Вервейн не държат императора. Държи го командващ Кавило — бързо го прекъсна Майлс. — Това е интрига, която преследва лична изгода. Няма нищо общо с политиката. Мисля, всъщност абсолютно съм убеден, че правителството на Вервейн не знае нещичко за нейния „гост“. Нашите спасителни сили трябва да бъдат предупредени да не започват никакви враждебни действия, докато не започне сетагандското настъпление.
— Какво?
Майлс се запъна и овладя тона на гласа си, който беше станал твърде висок.
— Искате да кажете, че на Бариар не е известно нищо за настъплението на Сетаганда? — Той замълча за момент. — Е, това, че вие все още не знаете, не означава, че Илиян не се е досетил. Дори и да не сме забелязали мястото на което съсредоточават войски в империята, веднага щом ИмпСи сумира броя на бойните кораби на Сетаганда, които са напуснали своите бази, у дома ще разберат, че се готви нещо. Някой все още трябва да следи за тези неща, въпреки офанзивата около Грегор. — Унгари все още седеше като ударен с мокър парцал, затова Майлс продължи с обясненията си. — Очаквам, че силите на Сетаганда ще нахлуят в териториалния космос на Вервейн и ще продължат, докато не укрепят позициите си в Центъра, разбира се, с помощта на Кавило, която ще си затвори очите за тяхната агресия. Много скоро. Смятам да прехвърля флотилията Дендарии през системата на прехода на Вервейн, който да удържим до пристигането на спасителните сили на Бариар за Грегор. Надявам се, че изпращат нещо повече от дипломатическа мисия за преговори… Между другото, онзи непопълнен договор за наемане на флотилия и разплащателната бележка към него, които Илиян ти даде, още ли са у теб? Трябват ми.