— Виж какво, господинчо — започна Унгари, когато отново възвърна способността си да говори. — Няма да ходиш никъде. Оттук отиваме направо в квартирата на ИмпСи на станция Аслънд. Ще останеш там и ще чакаш мирно, много мирно, докато подкрепленията на Илиян не пристигнат, за да ме отърват от тебе.
От учтивост Майлс пренебрегна това избухване, което отдаде на присъщата на Унгари опърничавост.
— Вие трябваше да събирате информация за своя доклад пред Илиян. Имате ли нещо, което би могло да ми е от полза?
— Имам пълен доклад за станция Вервейн. Разположението на военната й флота и немническата флотилия, тяхната бойна мощ, но…
— Всичко това го имам — Майлс нетърпеливо забарабани с пръсти по конзолата на Озер. — По дяволите! Ще ми се вместо това да бяхте прекарали последните две седмици на станция Вервейн.
— Воркосиган — скръцна със зъби Унгари, — сега ще станете и ще дойдете със сержант Овъролт и с мен. Или, кълна се, ще накарам Овъролт да те носи на гръб.
Майлс определи погледа, с който Овъролт го измерваше, като студено пресметлив.
— Това може да се окаже голяма грешка, сър. По-лоша и от пропуска, който сте направили като не сте се свързали с Елена. Ако просто ме оставите да ви обясня цялостната стратегическа ситуация…
С тази последна капка чашата на търпението на Унгари преля.
— Овъролт, хванете го — озъби се той към сержанта.
Майлс натисна алармения бутон на бюрото си, щом Овъролт го връхлетя. Той се завъртя на стола си, който излезе от гнездата, които го прикрепяха към пода, и първият опит на Овъролт да го сграбчи не успя. Вратата на каютата изсъска и се отвори. Кодак и двамата часови нахлуха със стрелба, последвани от Елена. Овъролт, който преследваше Майлс около бюрото, не успя да се спре навреме и направо се вряза в лъча от стънера на Кодак. Сержантът се стовари на пода със солиден трясък, който накара Майлс да трепне. Унгари скочи на крака и спря, заобиколен от дулата на четири стънера, които гледаха в него. Майлс почувства, че всеки момент ще избухне в сълзи или ще се разкрещи; нямаше да има полза нито от едното, нито от другото. Той си възвърна контрола върху дишането и гласа си.
— Сержант Кодак, отведете тези двамата в ареста на „Триумф“. Мисля… мисля, че ще е най-добре да ги настаните до Метцов и Озер.
— Слушам, господин адмирал.
Унгари запази достойно мълчание, както подобава на заловен шпионин и позволи да го изведат, въпреки че когато се обърна, за да изгледа кръвнишки Майлс, вените на врата му пулсираха от потиснатата ярост.
„А дори не мога да го подложа на разпит“, опечалено си помисли Майлс. На агент от нивото на Унгари със сигурност е бил имплантиран причинител на алергична реакция към наркотика използван при разпитите. При него ефектът от една доза нямаше да бъде еуфоричен, а щеше да се прояви в анапхилактичен шок и смърт. След секунда се появиха още двама Дендарии с носилка и отнесоха Овъролт, който беше в несвяст.
Когато вратата се затвори зад тях, Елена попита:
— И така, за какво беше всичко това?
— Това — дълбоко въздъхна Майлс — за нещастие беше моят шеф от ИмпСи. Капитан Унгари. Не беше в настроение да ме изслуша.
В очите на Елена блеснаха подигравателни искри.
— За Бога, Майлс! Метцов, Озер, Унгари — всички наред. Командирите ти се виждат в чудо с теб. Какво ще правиш, когато дойде време да ги освободиш всичките?
Майлс безмълвно поклати глава.
— Не знам.
След час флотилията напусна станция Аслънд, като спазваше стриктно заповедта за пълна тишина в ефира. Естествено аслъндците бяха хвърлени в паника. Майлс седеше в комуникационния център на „Триумф“ и прослушваше отчаяните им запитвания, решен да не се намесва в естествения ход на събитията, освен ако Аслънд не открият огън. Докато не си възстанови отново контрола върху Грегор, трябваше на всяка цена да си дава вид, че се придържа към изискванията на Кавило. Нека си мисли, че получава това, което иска, или поне това, което беше пожелала.