Всъщност естественият ход на събитията обещаваше да донесе по-голямата част от желаните резултати — много повече, отколкото Майлс би могъл да си осигури по пътя на убеждаването и привеждането в действие на предварителните си замисли. От бръщолевенията в ефира Майлс направи извода, че аслъндците имат три главни теории: наемниците се изтегляха напълно от Центъра, като следствие от тайно съобщение за някаква предстояща атака; наемниците се изтеглят, за да се присъединят към един или няколко от враговете на Аслънд и най-лошо от всичко — наемниците започват непровокирано с нищо нападение срещу техните врагове — възмездието, което впоследствие ще се стовари върху главите на самите аслъндци. Въоръжените сили на Аслънд бяха приведени в максимална бойна готовност. Бяха поискани подкрепления, в Центъра бяха прехвърлени подвижни части от други места, бяха мобилизирани всички резерви, които да осигурят защитата им, изоставена така ненадейно от вероломните наемници.
Майлс въздъхна с облекчение, когато и последният от корабите от флотилията Дендарии напусна региона на Аслънд и навлезе в открития космос. Забавено от объркването им, преследването от страна на военния флот на Аслънд вече беше обречено на неуспех, поне докато не започнат да забавят скоростта си при космическия проход на Вервейн. А там при пристигането на сетагандците няма да е трудно да убеди силите на Аслънд да се преориентират в боен резерв на Дендарии.
Ако не всичко, то много зависеше от правилното разпределение на времето. Да предположим, че Кавило още не е предала сигнала за начало на настъплението на Сетаганда. Внезапното придвижване на флотилията Дендарии може лесно да я уплаши и да я накара да изостави заговора. „Чудесно“, помисли си Майлс. В такъв случай усилията му да спре Сетаганда ще се увенчаят с успех, без да е бил даден нито един изстрел. Съвършен пример за война на надхитряне, по собствената дефиниция на адмирал Арал Воркосиган. „Разбира се, завинаги ще бъда опетнен политически и тълпите ще ме преследват, за да ме линчуват от три страни, но татко ще ме разбере. Надявам се.“ При такова развитие на събитията единствените му тактически цели ще бъдат собственото му оцеляване и спасяването на Грегор, което на фона на сегашното положение изглеждаше абсурдно и възхитително просто. Освен ако, разбира се, Грегор не искаше да бъде спасен…
По-нататъшните, прецизни варианти на тактическата постройка ще трябва да изчакат развитието на събитията, реши Майлс. Чувстваше се безкрайно уморен. Отправи се със залитане към каютата на Озер, за да се просне в леглото му и да прекара пълни дванайсет часа в безпаметен сън.
Повикване по видеофона от свързочния офицер на „Триумф“ събуди Майлс. Още по бельо той се замъкна до бюрото и се тръшна в стола.
— Да.
— Поръчахте да ви уведомявам за всички съобщения от станция Вервейн, сър.
— Да, благодаря — Майлс разтърка очите си, за да махне кехлибарените зрънца на съня от тях и погледна часовника си. От пристигането до целта им ги деляха дванайсет часа полет. — Някакви признаци за необичайно повишаване на степента на активност в станция Вервейн или космическия им преход?
— Все още няма, сър.
— Добре. Продължавайте наблюдението. Записвайте и проследявайте всеки съд, който излита от станцията. Каква е в момента разликата във времето на предаванията между нас?
— Трийсет и шест минути, сър.
— Мм. Чудесно. Прехвърлете съобщението тук долу. — Майлс се облегна на бюрото на Озер и се зае да изучава монитора с поглед, като се прозяваше. На екрана се появи висш офицер от Вервейн и настоятелно поиска обяснение за придвижването на флотилията Озеран (Дендарии). Тонът му приличаше много на гласовете на аслъндците, които Майлс беше подслушал в ефира при потеглянето им. Нямаше никаква следа от Кавило. Майлс повика офицера за свръзка с натискане на бутон. — Отговорете, че важното им съобщение е било безнадеждно увредено от статично електричество и дефект в декодиращото ни устройство, който сме отстранили. Спешно поискайте да повторят съобщението си, като при излъчването му усилят сигнала.
— Слушам, сър.
Майлс използва седемдесетте минути, които си осигури по този начин, за да се изкъпе, което той направи бавно и с удоволствие, да се преоблече в униформа (и ботуши) по мярка, доставени по време на почивката му, и да закуси. Без да бърза, той се отправи към залата за навигация и свръзка на „Триумф“, където пристигна точно навреме за второто приемане на съобщението. Този път до рамото на вервейнския офицер, скръстила ръце, стоеше командващ Кавило. Военният повтори предишните си думи буквално, но сега гласът му звучеше по-силно и остро. Кавило го изчака да свърши и добави: